XV НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС ЗА РАЗКАЗ „ ДЯДО ЙОЦО ГЛЕДА“ Момчето от отсрещния тротоар Весела Василия И тази сутрин, като всяка друга, бързам за работа, но по навик извръщам глава към отсрещния тротоар. Момчето вече се е настанило върху широкия бордюр на пълната с пръст бетонна саксия, останала от времената, когато уличното благоустройство в квартала е било на мода. Момчето е кръстосало крака върху избеляло кучешко легло, от което някой е пожелал да се отърве, и отпива от сутрешното си кафе. До него неизменно е китарата, поочукана и поизтрита като дънките му, но винаги вълнуваща с ритмите, изтръгвани от сръчните му пръсти. Не помня кога точно се появи, може би…

„Сидхарта“ на швейцарския писател и Нобелов лауреат Херман Хесе, написана преди цял един век, е посветена на пътя на човека, на знанието, мъдростта и смисъла, който всеки от нас не престава да търси през своя земен живот. Книгата, макар и останала в сянката на великия роман на Хесе „Игра на стъклени топчета“, представя тези вечни теми по изключително ясен и разбираем начин и така докосва днешния читател дори още по-силно от неговите предшественици. Днес ние повече от всякога сме предизвикани да откриваме тайните на Вселената, на човешкото битие и съзнание, чиито врати все още са едва открехнати въпреки огромния скок на съвременните научни и технически достижения. Сюжетът на книгата е…

ПЪТЯТ, Лао Дзъ издателство „Фама“ 2002 Развълнувах се, когато осъзнах, че държа в ръцете си книга, написана преди цели 25 века, основополагаща част на древно китайския даоизъм, получил в наши дни едно ново възраждане. Невероятно е, че идеите, които се съдържат в нея, са толкова близки до днешното ни светоусещане, толкова ясни и разбираеми, сякаш са писани от някой изтъкнат съвременен философ. Впрочем, грешка. Повечето съвременни философи имат склонността на усложняват мислите си и те изглеждат недостъпни за масовия човек, комуто философията не допада твърде и гледа да стои по-далеч от нея. Не така е разсъждавал гениалният Лао Дзъ, една митична фигура, зад която никой не може да каже със…

ПЪТЯТ, Лао Дзъ, издателство „Фама“ 2002 За управлението От днешна гледна точка, освен  безсмъртните напътствия и завети за Пътя, който човекът извървява, за да изживее един изпълнен със смисъл живот, голям интерес представляват и идеите на Лао Дзъ за стила и методите на доброто управление.  Качествата, които трябва да притежава един лидер и отношението му към народа, формулирани от него преди повече от 25 века, важат в пълна сила в нашето съвремие. Именно водачи с подобен мироглед и светоусещане днес липсват не само в България, а и на световно ниво. Какви, според Лао Дзъ, са основите и принципите на доброто управление на държавата? „Ако в управлението се придържаш към Пътя,…

Писането е мъдрост и духовен път, казва писателката Джулия Камерън. Чрез него изразяваме себе си и се развиваме като личности, гледаме на света от неочакван ъгъл, изравяме необичайните и невидими за окото детайли на съществуването. Прозираме в утрешния ден. Писането е дълбока лична връзка със себе си, която трудно се създава. От край време хората пишат дневници, за да узнаят кои са, а днес чрез блоговете споделят своите мисли, чувства и намерения с останалите. Писането е задаване на въпроси и отговори на въпроси; търсене на истина и преживяване на истина; изграждане на светове и разрушаване на светове. В края на краищата писането е общуване. Някога хората са обичали да съобщават…

Модерният човек е вече роден. Той лети в бомбардировачи последен модел“, пише в дневника си френският писател Жюлиен Грийн на 11 май 1943 г. От тогава досега не е изминал дори век, а този модерен човек удобно се е настанил на седалката на своя съвременен ТУ, МИГ, СУ или F16 и не престава да сее ужас и смърт, без дори да се замисли какво всъщност прави. Огромна тълпа клакьори аплодира отстрани, гледайки на умиращите хора като на покосени от сланата листа на есенно дърво. На пролет ще пораснат нови, няма защо да се тревожат. Сякаш от екрана в киносалона върви поредният епизод на „Междузвездни войни“, нищо че тук войните всъщност…

От края на миналия век книгите на канадската психоложка Лиз Бурбо набират скорост и стават известни във все повече страни по света, включително у нас. Те дължат своята огромна популярност на няколко свои характеристики. На първо място това са книги за себепознание, които помагат да разберем по-добре себе си и околните, да се вгледаме в начина, по който реагираме на света, вземаме решения и правим своите избори. Интересът към тази тема в съвременният свят все повече нараства и все повече хора се обръщат към себе си, осъзнали, че именно у тях самите се съдържат най-добрите начини за собственото им личностно развитие и подобряване на живота. Към настоящия момент тази тема…

Моторът на автобуса ръмжи равномерно и ме унася, но дрямката бяга от очите ми. Зад мен две жени оживено разговарят. Опитват се да надвикат бученето и ме карат да се заслушам. Всъщност говори едната, а другата реагира от време на време с „ах!“, „така ли?“, „ужас, ужас, колко неприятно“, после с “а-ха, а-ха!“ и с още цяла поредица междуметия, подходящи за случая. Изглежда е впечатлена, затова надавам ухо да чуя какво толкова разказва събеседничката й. ‒ И, разбираш ли, казала за мен, че съм грозна, тъпа и проста, нищо не съм умеела, не я е срам! Пък на мен, знаеш, всичко ми е под конец, банята блести, кухнята е винаги…

Противно на разпространеното мнение, че криминалетата са леки четива, служещи за разтоварване, има какво да научим от Агата Кристи, най-известната писателка на детективски романи в света. „Да умееш да приемаш нещата и да виждаш хубавото е едно от най-удовлетворяващите неща в живота“. „Убедена съм, че нищо на този свят не е така разрушително като дебелоглавото упорство да се стремиш да пробиеш там, където най-доброто, на което се надяваш, е да бъдеш посредствен.“ „Струва ми се, че човешкият характер притежава ужасната склонност да се бунтува срещу всяко нещо, което изглежда твърде правилно и идеално“. „Съпругата трябва да е до съпруга си. Ако не е, той смята, че има правото да я…

Винаги съм обичала автобиографиите на великите, защото в тях излиза наяве една много различна човешка страна от тази, която видимостта в публичното пространство и творчеството им показват на света. Агата Кристи е моя любима писателка още от детството заради запленяващите истории и загадките и майсторското въвличане на читателя в разплитането им. Не знаех почти нищо за нея, когато случайно ми попадна нейната „Автобиография“. Бях останала с впечетление, че е живяла в далечния 19 век, без да подозирам, че двете сме били съвременнички цели двадесет години. Изчетох с истинска наслада 600-те страници, за да открия у Агата Кристи интересната щастлива жена, останала такава, въпреки всички превратности на съдбата. Затова реших да…