Блог

Пролетни цветя

Винаги съм се дивяла на пролетните цветя. Красота невиждана и ненадмината дори от пищните летни и есенни багри. Толкова са крехки, нежни и мили, а издържат на капризите на март, когато снегът често напомня за себе си, а студът и вятърът напират да си върнат изгубените територии. Кокичето, неизменният символ на пролетта, толкова миниатюрно, невинно и уязвимо, как дръзва да се опълчи срещу тиранията на зимата и да й покаже, че въпреки усилията й, животът тече с пълна сила!

Винаги съм се чудила на този парадокс: как малкото и слабото има смелостта да застане срещу силното и мощното и да го накара да отстъпи. Не намирам друг отговор освен магията на зимното слънце. Макар и за кратко, то пробива бронята на студа и запалва у пролетните цветя онази вътрешна сила, която единствена може да съжителства с леда и снеговете. И това вълшебство ражда красотата, а тя вдъхновява и обнадеждава, дава сили и на нас хората да възродим светлината в сърцата си. Щом мъничкото крехко цветче може да устои на изпитанието, да счупи сивотата и тъгата на зимния пейзаж, защо и ние да не успеем.

Красотата на пролетните цветя не е случайна. Тя пробива железния обръч на зимата и проправя пътя на новия живот. Благословена красота, тя ще спаси света, е възкликнал Достоевски. Колко малко е нужно, за да задействаме и ние своя вътрешен двигател и да поемем напред. Да оставим зад гърба си зимната летаргия, когато сме преосмисляли преживяното, за да се освободим от ненужното и да подредим полезното в чекмеджетата на миналото на техните правилни места. Така природата се грижи за нас, дава ни знак, че след периодите на бурен растеж следва време за размисъл и вътрешна работа, а възраждащата и животворяща сила на красотата идва, за да ни вдъхнови да потеглим по новите пътища на живота.

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *