Модерният човек

Модерният човек е вече роден. Той лети в бомбардировачи последен модел“, пише в дневника си френският писател Жюлиен Грийн на 11 май 1943 г.
От тогава досега не е изминал дори век, а този модерен човек удобно се е настанил на седалката на своя съвременен ТУ, МИГ, СУ или F16 и не престава да сее ужас и смърт, без дори да се замисли какво всъщност прави. Огромна тълпа клакьори аплодира отстрани, гледайки на умиращите хора като на покосени от сланата листа на есенно дърво. На пролет ще пораснат нови, няма защо да се тревожат. Сякаш от екрана в киносалона върви поредният епизод на „Междузвездни войни“, нищо че тук войните всъщност са земни и се случват точно сега, в този конкретен момент от битието. Масовото избиване на човешки същества няма никакво значение, когато става дума за величие и световно господство. Новият световен ред, който се задава, е до болка познат: господари и роби, едните градят своя просперитет върху страданието на другите.
Досеща ли се този модерен човек, роден преди по-малко от век, накъде се е запътил днес? Нямам отговор. Може би тайно се надява, че самият той ще се присъедини към породата на владетелите или в краен случай ще си намери добър господар. Или изобщо на нищо не се надява. Живее в миналото, с идеалите за идеалното общество, където никой не изисква да бъдеш сам творец на живота си и да отговаряш на въпроси, които нямат лесни отговори. Където не трябва да мислиш твърде, защото други мислят вместо теб. Където е нужно единствено да маршируваш в крак и да не изоставаш от строя.
Вярващият човек, хуманистът, творецът и мислителят са затрупани завинаги под останките на хилядите разрушени сгради, училища, болници и домове и едва ли някой може да открие мъртвите им тела, за да ги погребе.

Весела Василия