„Автобиография“, изд. „Гнездото“, София, 2021 г. Агата Кристи
Винаги съм обичала автобиографиите на великите, защото в тях излиза наяве една много различна човешка страна от тази, която видимостта в публичното пространство и творчеството им показват на света. Агата Кристи е моя любима писателка още от детството заради запленяващите истории и загадките и майсторското въвличане на читателя в разплитането им. Не знаех почти нищо за нея, когато случайно ми попадна нейната „Автобиография“. Бях останала с впечетление, че е живяла в далечния 19 век, без да подозирам, че двете сме били съвременнички цели двадесет години. Изчетох с истинска наслада 600-те страници, за да открия у Агата Кристи интересната щастлива жена, останала такава, въпреки всички превратности на съдбата. Затова реших да споделя своите размисли за тази колоритна, нестандартна и широко скроена личност, благодарение на която тя и до днес е най-известната писателка на детективски романи в света.
Като начало искам да припомня, че Агата Кристи е автор със забележително по обем литературно творчество – 66 детективски романа, 14 сборника с разкази, много повести и драми, сценарии с криминален сюжет и дори няколко романтични новели. Родена през 1890 г. в курортния град Торки, Англия, тя преживява и активно участва като доброволка в двете световни войни и завършва живота си на 85 години през 1976 г.
В автобиографията си описва себе си като кротко и вглъбено дете, впечатлително и с богато въображение. Трета поред в семейството с доста по-големи от нея брат и сестра, тя прекарва дните си в самостоятелни забавления и игри, които измисля сама. Обича да одухотворява предметите, дава им имена и самоличност и разказва истории с тях. От малка развива таланта си да наблюдава живота около себе си – хората, средата, природата. Фокусира се върху дребните всекидневни неща, които оживяват в съзнанието ѝ по неповторим начин. Развива изключителен душевен финес и състрадателност.
Семейството на Агата се смята за богато по критериите на викторианска Англия, тъй като се издържа от малък доход, позволяващ на родителите да избегнат принудата да печелят хляба си с ежедневен наемен труд. Продукт на викторианската среда и възпитание,
авторката отделя голямо внимание на живота на английската средна класа от края на 19 и началото на 20 век. Необременеността от ежедневна работа за изкарване на прехраната дава тласък на духовността у човека и той осмисля съществуването си чрез културата. Тя вече не е привилегия само на аристокрацията, а се вплита в ежедневието на хората и нейни герои стават реални образи и характери от живия живот. В следствие от развитието на духовната страна на живота, тази средна класа става носител на редица добродетели и морал. Вниманието е насочено към възпитанието на децата, а общуването се превръща във важна характеристика на викторианския живот. В основата му стоят културните събития в общността – книги, театрални постановки, личности от културния свят, както и градинските партита, приемите, събиранията за следобедния чай, играта на карти в клубовете, където се обсъждали и планирали културни и социални събития. Това е времето, когато жените вече са навлезли в културния свят и активно търсят мястото на литературата и изкуството в своето ежедневие.
Във викторианска Англия обучението на момичетата не е задължително и малката Агата прекарва училищните си години в къщи в занимания с бавачката си. Тогава част от децата били изпращани в пансион, но Агата е оставена да расте на воля колкото се може по-дълго. Обучението ѝ е несистемно, но въпреки това чете всякакви четива, тъй като в къщи разполагали с богата библиотека от книги за деца и възрастни. Изучава аритметика с баща си, пиано и танци, дори научава френски език при престоя си у познато семейство във Франция. Като всяко момиче на своята възраст, тя мечтае да се омъжи и да бъде щастлива.
Така Агата прекарва прекрасно детство, без тревоги и напрежение. Тогава децата пораствали бавно, „като диви цветя в пукнатините на паважа“. Радвали се на слънцето искали да извлекат най-доброто от живота. Нищо не успява да ги сломи за дълго, те бързо се изправяли и продължавали напред. Не изпитвали тревога за това какви ще станат, а най-важният въпрос за момичетата бил за кого ще се омъжат, защото след брака жената приема начина на живот на мъжа и се нагажда към него, научава се да го харесва.
Някъде около 14-тата година у Агата поникват кълновете на себепознанието, тя активно изследва и размишлява в какво е най-добра и накъде е излишно да насочва енергията си. Така осъзнава, че животът е вълнуващо приключение, а една от най-великите тайни на съществуването е да цениш дара на живота, който ти е даден. Заминава с майка си за Париж и известно време посещава различни пансиони, където изучава музика, живопис, аритметика, танци, драматично изкуство. По това време осъзнава, че обучението е полезно, само ако ученикът истински възприема преподаденото, ако намира смисъл в него и то успее да формира у него собствени интереси. Отдава се особено силно на музиката, мечтае да стане професионална пианистка или на оперна певица, но разбира, че не притежава необходимия за това темперамент. Твърде е срамежлива при излизането пред публика и е принудена окончателно се раздели с тези свои мечти. Макар и нещастна от това откритие, твърдо продължава напред.
Агата е израсла във времена на девическа непорочност, от която никой не се чувства ощетен. За намирането на брачен партньор и сключването на брак нравите на тогавашното западно общество разчитали изцяло на изкуството на флирта, който изграждал и поддържал чудесна сантиментална и романтична привързаност между младите хора. Най-сложното в него е било да се намери балансът, качество, изключително необходимо в един брак и за двамата партньори. Чрез него те се учели един друг за самия живот, без да плащат жестоката цена на провала и появата на незаконородени деца. В днешните времена изкуството на флирта е изгубено безвъзвратно.
Към 17-18 годишна възраст Агата прави първите по-сериозни поетични опити, част от които са публикувани в известното тогава „Поетри ревю“. Опитва се да композира и мелодии по текстовете си. За нея това е време на гостувания при роднини и приятели, нещо обичайно и съществена част от живота във викторианска Англия. Отдава се и на пътешествия до забележителни дестинации – Лондон, Флоренция, Кайро (Египет), Париж, които са били достъпни дори за обедняващата средна класа, в какъвто статут постепенно преминава семейството на Агата. Те разширяват кръгозора ѝ и опознаването на живота.
По това време започват и литературните ѝ опити в прозата, предимно разкази. Появява се и първият ѝ роман „Сняг над пустинята“. Учи се от класиците в жанра като Конан Дойл и Джон льо Каре. Благодарна е за ценните съвети и обективните оценки на известния по онова време писател Идън Филпотс, по случайност съсед и приятел на семейството. Той изпраща препоръка за издаване на романа до своя литературен агент, но романът остава непубликуван. Творческият импулс у Агата обаче остава жив.
Агата се омъжва за първият си съпруг Арчибалд Кристи, чието име носи, след внезапно пламнала любов помежду им, издържала две годишна проверка поради лошото финансово състояние и на двамата. Годежът им се проточва чак до 1914 г., когато Англия осъмва като участник в Първата световна война. Веднага след сватбата двамата се разделят. Арчи, който е пилот, отива направо на фронта, а Агата вече е завършила курсове за медицинска сестра и работи в болницата в родния си град Торки. Едновременно завършва и фармацевтично образование и преминава на работа в болничната аптека. По това време лекарствата се приготвяли ръчно и именно тогава, вдъхновена от новите си познания, Агата пише първата си детективска история за убийство чрез отравяне. След неуспешни опити в 4-5 издателства, накрая романът е публикуван под заглавие „Аферата в Стайлс“, а серийните му права са откупени от „Уикли таймс“ за публикуване на части като притурка на вестника.
Двамата със съпруга ѝ заживяват заедно чак след като Арчи е преместен в Лондон. След края на войната се ражда дъщеря им Розалинд. Имат щастлив семеен живот и Агата продължава да пише, като главната ѝ мотивация сега е да спечели малко пари, тъй като финансовото състояние на семейството продължава да е нестабилно. Вторият ѝ роман „Тайният противник“ е шпионска история, актуална поради войната, и въпреки съмненията на издателя ѝ, се продава добре, а серийните му права отново са откупени. Истинският литературен пробив обаче идва с „Убийство на игрището за голф“. Успехът му се дължи на главния герой, белгиецът детектив Еркюл Поаро, чиито образ има голям успех сред читателите. Списание „Скеч“ проявява интерес към книгите ѝ и ѝ предлага договор за написване на 12 разказа на детективска тематика.
Пътешествията са изключително важна част от живота на Агата Кристи. Според нея човекът е надарен с жаждата за приключения, с непобедимия дух и смелостта да стане господар на живота си и да се изправя лице в лице с непознатото. По време на пътуванията си тя събира безценни впечатления и преживявания. Първото ѝ сериозно пътешествие е впечатляващо – околосветско. Десет месеца тя пътува като придружител на съпруга си и на отговорен служител от правителството, командировани в британските колонии да организират Британската имперска изложба. Посещават множество екзотични дестинации като Австралия, Нова Зеландия, Хавайските и Сейшелските острови и др. Впоследствие тя пътува непрекъснато и с втория си съпруг Макс Малоуни, археолог, при разкопки на различни места в Близкия Изток и Африка.
По време на околосветското си пътешествие тя започва писането на романа „Мистерията на Милхаус“, по-късно известен като „Човекът с кафявия костюм“. Историята е вдъхновена от противоречивата, но колоритна личност на водача на експедицията. Агата осъзнава, че добрият роман зависи не от първоначалния замисъл на автора, а от способността му да накара героите да оживеят, да добият плът и кръв и самите те да водят повествованието. След завръщането тя се сдобива с литературен агент, с когото сътрудничи повече от 40 години. Тогава много издатели проявяват интерес към книгите ѝ и тя започва да получава първите по-сериозни хонорари за правата им.
Но внезапно спокойният, уравновесен и щастлив живот на семейството се разпада. Умира майката на Агата, чиято липса тя преживява болезнено. Финансовото им състояние се влошава все повече, съпругът ѝ все още не е открил доходна и удовлетворяваща работа и накрая се влюбва в друга жена. След развода им, който трае около година, Агата иска да остави миналото зад гърба си и отново на помощ ѝ идва неизменната ѝ страст – пътешествието. Тя се качва на Ориент експреса и тръгва за Багдат. Отново чувства необходимост да се върне към себе си и сама да прави изборите в живота. Това е особено благодатен период за себепознание, на равносметка на извървения път и приятелите ѝ.
През това време Агата продължава развитието си като писател. Вече е популярна и в Америка и има зад гърба си повече от 10 детективски романа и голям брой разкази на същата тематика. Съгласно договорите с издателите си пише по един роман на година и така решава финансовите си проблеми. Може би поради това, че за нея книгите ѝ са единствен източник на доходи, за да издържа семейството си, тя дълго време не възприема себе си за „истински“ писател въпреки своята популярност. Смята се единствено за писател на добри детективски истории, но не и на „сериозна литература“. През 1930 г. в романа си „Убийство в дома на свещеника“ тя създава нов персонаж – госпожица Марпъл, която в последствие се превръща в достоен съперник на белгиеца Поаро; тя също като него печели любовта на читателите. По това време много от произведенията на Агата Кристи са драматизирани, а в поставянето им на сцена участва и самата авторка.
Животът с новия ѝ съпруг Макс Малоуни, с когото живее до смъртта си, е много щастлив, въпреки голямата възрастова разлика помежду им – Агата е по-възрастната. Двамата преживяват Втората световна война разделени, тъй като се чувстват призвани да дадат своя принос за благото на родината. Съпругът й взема участие във военния корпус в Африка, а Агата отново е доброволка, работи като фармацевт и медицинска сестра. Продължава активно да пише, като продукцията ѝ от военния период е впечатляваща.
След войната археологията е в подем, а съпругът ѝ е вече изтъкнат професор археолог. На неговата неуморна дейност, в която Агата неизменно взема дейно участие, се дължат разкритията на древния град Нимруд, военна столица на Месопотамия. Именно там тя се научава да цени високо сърдечните обикновени хора, които се радват на живота. Въпреки суровия бит и липсата на добри условия за живот, паралелно с участието си в археологическите дейности, Агата продължава активно литературната си дейност. Отдава се на драматургия, започва сама да пише пиеси, а пиесата ѝ „Капан за мишки“ има огромен успех. Тя печели зрителите, уморени от ежедневния си сблъсък със смъртта през военните години, с хумора, с лекотата и с напрегнатия сюжет, с героите, взети от реалния живот. Тази пиеса се играе 13 поредни години.
На 75 години Агата Кристи все още продължава да пише. Тя определя своята „Автобиография“ като пътуване във времето и към собственото си „аз“. Написана увлекателно, непретенциозно и завладяващо, като всяко друго нейно произведение, и пропита с тънък свеж хумор, книгата ни разкрива авторката като искрена, непринудена, освободена и широко скроена личност. Като срамежлива, стеснителна и смирена жена, живяла щастливо и умееща да приема живота какъвто е, въпреки изпитанията и превратностите на съдбата. Такива са любимите ни велики хора, познали и осъществили себе си, открили и реализирали своето призвание.
