Блог

Усещане за пролет

Колко силно е усещането за пролет днес, нищо че навън синьото небе още се крие под бледите сивкави облаци, а скромното слънце едва загатва за себе си. Но въздухът е пролетен, носи увереността, че светлината и топлината са не просто далечен спомен, а чукат на вратата и носят добрата вест, вестта за възкресението и подема, за отворените сърца и новото начало, което предстои.

Казват, че чудесният обичай в първия мартенски ден да подариш енергията на бялото и червеното, на мъжкото и женското, на единението и хармонията на противоположностите се среща само в България. Но колко сме се отдалечили всички ние днес от тези послания! Хармонията и единението в обществото са мит, празни слова, повтаряни за лустро и за пълнеж и зад тях не стои нито вдъхновение, нито устрем, нито действително желание. Отдавна никой не отправя подобни пожелания, вместо тях хвърчат честитки за благоденствие, късмет, радост и веселие. Но как се постигат те в едно разединено, недоволно и мърморещо общество, склонно да чака на готово, да гледа сеир и да клейми настървено, надъхано от фалшиви отминали ценности, които е превърнало в кумири. Въздиша по миналото и цъка с език на новия живот, прелитащ покрай него като пролетна лястовица и дори не я забелязва. Тази малка плаха лястовица иска само малко грижа и любов, за да свие гнездо под нашия покрив, на нашия балкон, да се отърси от динамиката на чуждите страни, откъдето е прелетяла, за да се върне отново при нас и да роди тук малките си прекрасни птичета. За да познават и помнят и те своята страна и да се завръщат в нея всеки път, когато са полетели по широкия свят, за да видят, потърсят и донесат в нея световните богатства и да напълнят с тях родната съкровищница. Само стрелите на завистта и алчността прелитат отвсякъде, готови да пронижат всяка лястовица, прехвръкнала наблизо. Не е бяла, казват, ние търсим бялата ластовица, само тя ще ни помогне да излезем от блатото и да оздравеем. Сега за нас няма надежда.

Никой днес не обръща внимание на магичните мартенски символи на обновлението и възраждането, на надеждата, че доброто е пред очите ни, лети в пролетния въздух и расте в дишащата утроба на бременната земя. И въпреки всичко, пролетта настъпва, носи своите дарове и ги поставя незабелязано под възглавниците ни, докато спим. Пролетта е неуморна и упорита оптимистка, че един ден нещо ще се случи и хората ще приемат онова, което тя им носи и дарява с любов. Ще запретнат ръкави да творят, да създават и да изграждат, вместо да чакат бялата лястовица недоволни, че ги е отминала и този път.

 

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *