Писането е мъдрост и духовен път, казва писателката Джулия Камерън. Чрез него изразяваме себе си и се развиваме като личности, гледаме на света от неочакван ъгъл, изравяме необичайните и невидими за окото детайли на съществуването. Прозираме в утрешния ден. Писането е дълбока лична връзка със себе си, която трудно се създава. От край време хората пишат дневници, за да узнаят кои са, а днес чрез блоговете споделят своите мисли, чувства и намерения с останалите. Писането е задаване на въпроси и отговори на въпроси; търсене на истина и преживяване на истина; изграждане на светове и разрушаване на светове. В края на краищата писането е общуване. Някога хората са обичали да съобщават…

Модерният човек е вече роден. Той лети в бомбардировачи последен модел“, пише в дневника си френският писател Жюлиен Грийн на 11 май 1943 г. От тогава досега не е изминал дори век, а този модерен човек удобно се е настанил на седалката на своя съвременен ТУ, МИГ, СУ или F16 и не престава да сее ужас и смърт, без дори да се замисли какво всъщност прави. Огромна тълпа клакьори аплодира отстрани, гледайки на умиращите хора като на покосени от сланата листа на есенно дърво. На пролет ще пораснат нови, няма защо да се тревожат. Сякаш от екрана в киносалона върви поредният епизод на „Междузвездни войни“, нищо че тук войните всъщност…

Моторът на автобуса ръмжи равномерно и ме унася, но дрямката бяга от очите ми. Зад мен две жени оживено разговарят. Опитват се да надвикат бученето и ме карат да се заслушам. Всъщност говори едната, а другата реагира от време на време с „ах!“, „така ли?“, „ужас, ужас, колко неприятно“, после с “а-ха, а-ха!“ и с още цяла поредица междуметия, подходящи за случая. Изглежда е впечатлена, затова надавам ухо да чуя какво толкова разказва събеседничката й. ‒ И, разбираш ли, казала за мен, че съм грозна, тъпа и проста, нищо не съм умеела, не я е срам! Пък на мен, знаеш, всичко ми е под конец, банята блести, кухнята е винаги…

Противно на разпространеното мнение, че криминалетата са леки четива, служещи за разтоварване, има какво да научим от Агата Кристи, най-известната писателка на детективски романи в света. „Да умееш да приемаш нещата и да виждаш хубавото е едно от най-удовлетворяващите неща в живота“. „Убедена съм, че нищо на този свят не е така разрушително като дебелоглавото упорство да се стремиш да пробиеш там, където най-доброто, на което се надяваш, е да бъдеш посредствен.“ „Струва ми се, че човешкият характер притежава ужасната склонност да се бунтува срещу всяко нещо, което изглежда твърде правилно и идеално“. „Съпругата трябва да е до съпруга си. Ако не е, той смята, че има правото да я…

Дните се изнизват като мъниста от скъсана огърлица, сипят се около мен, но щом се обърна назад, не успявам да ги открия. Времето изтича като вода между пръстите, кара ме да се чувствам особено, сякаш съм вечна и непоклатима скала, около която всичко се мени – ври и кипи, бушува и се размества. Само мислите ми идват, скачат насам-натам и си отиват, без да оставят никаква следа. Една мисъл сменя друга и отлита в безпаметното пространство. Дали всъщност не потъват някъде в мен, за да отлежат и да се завърнат отново, облагородени от патината на времето? Може би там, на това мое специално място, се извършва някаква алхимия, която събира…

Винаги съм се дивяла на пролетните цветя. Красота невиждана и ненадмината дори от пищните летни и есенни багри. Толкова са крехки, нежни и мили, а издържат на капризите на март, когато снегът често напомня за себе си, а студът и вятърът напират да си върнат изгубените територии. Кокичето, неизменният символ на пролетта, толкова миниатюрно, невинно и уязвимо, как дръзва да се опълчи срещу тиранията на зимата и да й покаже, че въпреки усилията й, животът тече с пълна сила! Винаги съм се чудила на този парадокс: как малкото и слабото има смелостта да застане срещу силното и мощното и да го накара да отстъпи. Не намирам друг отговор освен магията…

Всеки чувства единството на Душата и Духа различно, по своя собствен уникален и единствен начин. И въпреки това е важно как преживяваме това единство, как го осъзнаваме и колко дълго успяваме да го задържим. Потокът от чувства, мисли и образи ни връхлита и залива и ние се потапяме в него, идентифицираме се с него и забравяме всичко – пространството и времето, дори себе си. Превръщаме се в субектът, в Азът, който преживява, а умът се е отстранил, за да направи път на тази осъзната идентификация. Умът сега е спокоен, доволен е да я наблюдава, да опознава и анализира, да я запомни, за да може по-късно да разсъждава и преценява, да…

Оживлението се усеща навсякъде. Март настъпва, улиците са пълни с народ, мартеници и желание да се излезе извън скуката и сивотата на зимата, и да се влеем отново във външния свят, да усетим отново неговия цвят и опияняващо ухание. Да срещнем позабравените приятели, да открием нови познати, да създадем нови връзки и да изградим нови планове и да пробваме нови идеи. Духът мощно хвърчи към небето, понесъл със себе си душата, чувствата и вдъхновението. Всичко ни се струва ако не добро и красиво, то поне приемливо и достатъчно. Още сме далеч от отвореното сърце на щедрото лято, когато искаме всичко да расте и да се множи, да е по-голямо, по-силно…

Всеки месец, всеки ден от годината има свой чар и излъчване, мирис и вкус. Обикновено не се замисляме за това, претоварени от императивите на ежедневието. Забравяме, че времето е живо същество също като нас и има свои лица, идентичности, настроения и послания; свое лично пространство, в което не можеш да проникнеш просто просто така. Като всяко живо същество денят иска да усети нашето уважение, любов, внимание и грижа. Да го приласкаем, за да почувстваме неговия пулс, неговата вътрешна динамика. Да го уверим, че гневът на буреносните облаци е част от Вселената и от всички нас и тяхното избухване ни е нужно, за да освободим негативните импулси и да продължим обновени…

Утрото е ключов момент от деня и не бива да го изхабяваме в празни дейности. Към него трябва да подхождаме като към Светая светих, олтар, пред който притихваме в очакване на благословията на Бог и присъдата му за това накъде вървим и как. Когато сутрин човек се чувства окрилен, значи Бог е доволен и го подкрепя в неговите начинания. Когато се събужда намръщен, с главобол или просто с лошо настроение, значи Бог му съобщава, че се е отдалечил от посоката, която трябва да следва. Затова утрините са ценни, те са нашите пътеводители, каналите, по които Бог се свързва с нас. Лекува ни и ни подкрепя, кара ни да надскочим себе…