Писането е мъдрост и духовен път

Писането е мъдрост и духовен път, казва писателката Джулия Камерън. Чрез него изразяваме себе си и се развиваме като личности, гледаме на света от неочакван ъгъл, изравяме необичайните и невидими за окото детайли на съществуването. Прозираме в утрешния ден.
Писането е дълбока лична връзка със себе си, която трудно се създава. От край време хората пишат дневници, за да узнаят кои са, а днес чрез блоговете споделят своите мисли, чувства и намерения с останалите. Писането е задаване на въпроси и отговори на въпроси; търсене на истина и преживяване на истина; изграждане на светове и разрушаване на светове.
В края на краищата писането е общуване. Някога хората са обичали да съобщават важните неща чрез писма, а сега чрез имейли и информация в социалните мрежи.
Но в днешните времена, сякаш говоренето измества писането от неговата утвърдена територия. Говоренето е бързо като вятъра, профучава и не оставя следи и затова съвременният подвижен и изменчив свят го приветства. Говоренето е естествена човешка способност, с която си служим от ранна възраст, а писането започваме да изучаваме едва като станем на седем. Говоренето е лесно, писането – не чак толкова. Казаното отлита, а написаното остава, казват древните, дава ни възможност да сравним какви сме били в миналото и какви сме сега, да разберем как се е променил светът и дори защо се е променил точно така.
Има ли смисъл от писането, след като говоренето настъпва стремително в неговите пространства? Пришпорен от бързо отлитащото време днес, човекът повече от всякога се бои и бяга от себе си, защото повече от всякога е в състояние да проумее своята непозната и неизследвана същност и дълбоките несъзнавани травми на миналото, скрити на дълбоко в нея. Димната завеса на ежедневието, по-изискващо и по-напрегнато от всякога, скрива смисъла на съществуването и оставя човека да се плъзга по повърхността на живота.
Но наближава моментът, когато нещата ще се обърнат. Говоренето ще затихне и свещената вътрешна тишина ще ни подтикне да пишем историята на живота си такава, каквато е в действителност, и такава, каквато мечтаем да бъде. Да навлизаме все по-дълбоко в собствените си неизследвани полета и да откриваме там съкровищата на душата си.

Весела Василия