Георги Господинов, изд. „Жанет 45“, 2020 г. „Времеубежище“ е знакова и емблематична, дори пророческа творба, която не се приема еднозначно от широката публика в България и именно това е едно от нейните големи достойнства. Това означава, че книгата е открила и докоснала живите рани на нашето съвремие, рани общонационални, народопсихологически и индивидуални, рани на разединение, рани от още неизживяното минало и несигурното бъдеще, клатещо все по-заплашително продънената лодка на средностатистическия българин. Книгата е знакова и с това, че авторът улавя скритите нагласи на европейското общество и противоречията в обединена Европа, които все повече се превръщат в реална заплаха за общото ни европейско бъдеще. Не случайно Г. Господинов получи за „Времеубежище“…

Издателство Аквариус, София, 2018 г. След Умберто Еко, съвременник и познавач на новите европейски тенденции в политиката и културата на модерното общество и на неговия път към самопознание, някак естествено интересът ми се насочва към един друг европеец, живял и творил в края на 19 и първата половина на 20 век, съвременник на разцвета на европейската култура преди и след Първата световна война. Стефан Цвайг. Познат предимно с романите, новелите и разказите си, една негова по-малко известна творба попада във фокуса на вниманието ми – „Светът от вчера“. Едно богато, изпъстрено с детайли и лични преживявания повествование за европейското общество в началото на миналия век, за възходите и паденията на…