ПЪТЯТ, Лао Дзъ

ПЪТЯТ, Лао Дзъ

издателство „Фама“ 2002

Развълнувах се, когато осъзнах, че държа в ръцете си книга, написана преди цели 25 века, основополагаща част на древно китайския даоизъм, получил в наши дни едно ново възраждане. Невероятно е, че идеите, които се съдържат в нея, са толкова близки до днешното ни светоусещане, толкова ясни и разбираеми, сякаш са писани от някой изтъкнат съвременен философ. Впрочем, грешка. Повечето съвременни философи имат склонността на усложняват мислите си и те изглеждат недостъпни за масовия човек, комуто философията не допада твърде и гледа да стои по-далеч от нея.

Не така е разсъждавал гениалният Лао Дзъ, една митична фигура, зад която никой не може да каже със сигурност кой точно стои. Древните хора са го възприемали като част от божествения пантеон, смятали са го за герой от древни митове, тъй като името му Лао Дзъ, с което е станал известен, всъщност означава почетната титла „уважаеми господин“, а с нея в миналото са се обръщали към Бог. Въпреки многото предположения, личността на този велик мислител и мъдрец и до днес остава забулена в тайна. Може би неговата цел е била именно такава – да не възвеличава себе си, а в една единствена творба да остави на бъдещите поколения безсмъртните напътствия и завети за един изпълнен със смисъл и щастие живот.

Днес ние сме свикнали да възприемаме живота в неговите линейни граници – като ос, път, който свързва минало, настояще и бъдеще. Но дали такава е визията на Лао Дзъ за Пътя? Ето какво мисли той за пътя на човека, наречен Дао:
„Пътят е съществувал преди небето и земята.
„Пътят не приключва в огромното, не липсва и в най-дребното – но той присъства изцяло във всички неща. Той е просторен, обхваща всичко, той е дълбок и неизмерим.“
„Пътят няма образ и свойства – но отразява всички образи и свойства.“
„Пътят е скрит и неуловим – но отразява цялата природа.“
„Пътят е неизменен – но отразява всяко движение.“

Според Лао Дзъ Пътят или Дао е символ на всичко онова, което човек може или не може да обозре със сетивата си и да го познае. Той е сътворението, развитието, смъртта и новото сътворение. Той е онова „всичко“, видимо и невидимо, битие и небитие, материално и духовно. Присъства навсякъде, едновременно е цел, мъдрост, живот, малките неща и големите неща. Ние самите сме Пътя и се съдържаме в него. Съществувал е преди нас и ще остане след нас. Лао Дзъ ни казва, че Пътят е нещо много по-голямо от един човешки живот, заключен между датите на раждане и смърт. Той е вечен, бил е преди нашето раждане и продължава след смъртта и може да бъде осъзнат от човека. Той всъщност изграждано и изградено от отделния човек в материалния свят, но то винаги има своите корени и продължение в духовния. Това е нашият собствен Път от Създателя до физическото измерение и обратно. Затова именно той е неизменен, скрит, неуловим, но съдържа в себе си всичко, което човек може и не може да си представи.

Хората често свеждат Пътя до собственото си съществуване в човешко тяло и от край време търсят отговори на въпросите защо сме тук и какъв е смисълът на живота. Напътствията на Лао Дзъ как трябва да се отнасяме към Пътя, от който нашият живот е само малка част, звучат изключително съвременно в днешния 21 век, векът на реабилитираната духовност, когато много неща, останали в миналото на човечеството, се завръщат.

Как трябва хората днес да се отнасят към живота си, за да не се отклоняват от Пътя?
„Природните качества не можеш да измениш, живота не можеш да преобразиш, времето не можеш да спреш. Пътя не можеш да преградиш.“
„Овладееш ли законите на Пътя, всичко ще стане възможно, изгубиш ли ги, нищо няма да постигнеш.“
„Пътят е отвъд сетивата и паметта. Пътят е първоизворът на целия свят. Как мога да разбера Първоизвора? – Като го приема.“
„Приеми света и ще намериш Пътя.“
„Който приема хода на света, става вселюбящ,
вселюбящият става безпристрастен,
безпристрастният става великодушен,
великодушният става природен,
природният се съединява с Пътя,
единиш ли се с Пътя, ставаш безсмъртен,
защото тялото се разпада, но не и Пътят.“

Да се противопоставяш на законите на Пътя е лош избор, учи Лао Дзъ, защото  Пътят не може да бъде блокиран или разрушен от човека, така като не му дадено е да промени своята човешка природа или да спре времето. Човекът може само да приеме света и Пътя, защото именно тогава той се изпълва с Божествената любов, престава да осъжда другите, става милосърден и състрадателен, прощава обидите и страданието. Именно тогава той се превръща в едно с Пътя, съединява се с него и достига безсмъртието, за което говорят религиите. Така Лао Дзъ е описал човешкото развитие, движението на човека от материалния свят към духовния, към Създателя.

Следващите прозрения на Лао Дзъ ни дават ценни съвети за днешното ни отношение към живота, за нашето личностно израстване.
„Отдай и ще станеш цялостен. Сведи се и ще се изправиш. Опразни се и ще се изпълниш. Разходвай се и ще се обновиш. Искай и ще придобиеш. Осъществи делото си и ще изпаднеш в смут.“
„Който иска да промени света според желанието си, е обречен на провал. Светът се определя от Пътя, а не от човека. Опиташ ли се да го промениш, ще го увредиш. Опиташ ли се да го овладееш, ще го загубиш.“
„В Пътя има приливи и отливи, съзидание и разрушение. Мъдрият не обладава света, той е в съзвучие със света.“

За да върви по Пътя, човекът трябва да отдава всичко от себе си и така да се приближи до Твореца, до своя Първоизточник, и става цялостен. Когато се поклони на висшите сили, той всъщност се изправя, устремява се към духовното. За да получи и да се ползва от изобилието на Вселената, трябва да се освободи от ненужни и остарели мисли и чувства, вярвания и идеи. За да се обновява, трябва да отдава на останалите и на света онова, което има. Ако поиска нещо, то ще му се даде. Но ако е осъществил желанието си, трябва да бъде готов за период на хаос, защото щастието свършва и се заражда в хаоса.

И нещо особено важно за днешните размирни времена: не хората владеят, променят и определят света, а Пътят. Всички техни опити, ако не са в съзвучие с Него, са обречени на провал. Пътят съдържа всичко – възходи и падения, добро и зло, разрушение и съзидание.

Лао Дзъ отдава голямо значение на хармонията, тя е неизменен спътник на Пътя. Ето какво казва той:
„Да създаваш без да притежаваш, да развиваш без да подчиняваш, да изграждаш без да оказваш принуда – това е хармония.“
„Хармонията се постига само чрез Пътя.
Пътят поражда едното.
Едното поражда двете.
Двете пораждат трите.
Трите пораждат безбройните неща,
Проникнати от противоположности и постигащи хармония.“
„Пътят дава рождение на всички неща, хармонията ги подхранва, природата ги изгражда, битието им дава завършеност.
„Изграждай у себе си хармония и хармонията става действителна. Изграждай хармония за семейството си и хармонията става плодоносна. Изграждай хармония за общността си и хармонията се разраства. Изграждай хармония за света и хармонията става всеприсъстваща.“

Според Лао Дзъ хармонията е овладяване на противоположностите в човека и света – да споделя сътвореното от него, а не да го притежава, да напредва, но без да властва над останалите, да гради без да използва принуда.
Само с няколко думи древно китайският мъдрец ни представя картината на сътворението, която намираме при Петър Дънов и у други философи и мислители.
Бог или Създателят е сътворил едното, а от него поетапно се пораждат множеството неща и всички те са предопределени да живеят чрез противоположности и да постигат хармония.
Хармонията е онази благодатна среда, в която човекът се развива – в личността, семейството, в общността и в света. Именно затова хармонията е така тясно свързана с Пътя.