без категория

Рецензия на Иван Момчев, режисьор и писател

ЗА ВЪЗХОДИТЕ И ПАДЕНИЯТА НА ВОИСЛАВ ВОЙНИКОВ

          Текстът представлява оригинален опит за модерен психологически роман. Художествено произведение, в което вътрешните мотивации, мислите и чувствата на героите анализират отминали и откликват на външни събития като в крайна сметка създават сюжетната среда и изграждат сложната тъкан на едно драматично повествование. Разказът е рамкиран с класически пролог и епилог, между които са разгърнати три основни части. Те представляват три субективни гледни точки към спомени, анализи и самоанализи на житейски фрагменти, преплетени в общото детство и битието на тримата основни герои на романа, братята Войс и Иви и сестра им Грета. Като основна идейна и сюжетна нишка в оригиналната тъкан на произведението изпъква заредената с драматични обрати, с ,,възходи и падения” житейска съдба на главния герой на романа, най-младия член на семейство Войнови, Воислав-Войс. 

          С разгръщането на разказа става ясно, че като изначално и много мъчително обстоятелство в отношенията на трите деца доминира шокиращия емоционален факт за ранната смърт на майката при раждането на малкия Войс и че той развива отрано и през годините непреодолимо чувство за лична вина. А по-големите брат и сестра Иви и Грета – несправедлив и жесток упрек, стигащ до презрение към крехкия, затворен и вглъбен невръстен ,,виновник”. В страданието си малкият Войс получава видение ,,в бяло” на бленуваното майчино присъствие и някъде дълбоко в него бликват музикални акорди. Именно така психологически, от авторката Весела Василия, е откроено като ,,първороден грях” травмиращо и фатално първото, изначално ,,падение” на главния герой. 

          Разказът, разгърнат като вътрешни монолози, ни отвежда в идилична семейна среда на малък български град. Децата растат обичани и закриляни от дядо си, който притежава възрожденски дух, благороден патриархален нрав и ги възпитава в патриотизъм и родова памет. Неуморната и тиха грижа на баба им внася спокойствие, хармонична спойка и уют в разтърсвания от шумни детски лудории и роднински страсти фамилен дом.

          Трите деца са отчуждени от баща си, който е известен музикант и свири първа цигулка в първокласен столичен симфоничен оркестър. Той полага по своему грижи за тях, появявайки се обикновено през съботите и неделите, когато не е на турне. През една такава неделя бащата забелязва самородния музикален дар на най-малкия си син Войс. И това изведнъж променя всичко. Войс му става любимец, което изпълва сърцата на двете по-големи деца с ревност, завист и дори омраза към техния брат. Следват мъчителни уроци по цигулка и бляскав успех, вдъхновен от поредната мистична поява на бялото майчино видение на сцената на международния конкурс за млади дарования в Залцбург. И един непознат, зашеметяващ възход. Войс се прибира в къщи знаменитост. Но… Животът е колело.         

          След много години главният герой ще се върне в равносметки и самоанализ към всичко това с мъчителния въпрос:

          ,,Дали възходът ми е съдържал в себе си началото на моето падение?

          И ще си отговори:

          ,,Без съмнение, но когато се опитам да стигна по-далеч, удрям на камък. Човек не може вечно да стои на върха. Бурите рано или късно ще го повалят и той ще се строполи на земята с гръм и трясък, за да се бори за своето оцеляване. Затова е казано, че усетиш ли урагана, трябва веднага да се отправиш към подножието, да се заслониш и да чакаш да изтече лошото време и отново да настъпи твоят час.” 

          Вдъхновяващото майчино бяло видение изчезва, а с това и музицирането постепенно се превръща в мъчение за героя, докато накрая изчезва всякакво желание да свири. А с това започва и неговото ,,свободно падане”, както авторката е озаглавила една от главите. Фатално разочарован, амбициозният баща буквално натирва и изоставя на улицата своя доскоро фаворизиран син. Войс напуска семейната къща. За капак изгубва слуха си и буквално оглушава. И всичко сякаш свършва. Сестра му го намира в една болница в дълбока кома. Така започва нейното реене в спомените за анализи, самоанализи и равносметки в търсене на отговори. Подобен процес протича реципрочно и при по-големият им брат Иви. Дълбок процес на поуки и пречистване на чувствата. Отрезвели, накрая всички си прощават. Сякаш се връщат отново на земята и семейството се обединява. Войс се събужда и се включва в здравословния семеен възход.              

          Психологическият роман се утвърждава през 20-ти век, наред с бурното развитие на психологията с психоанализата и психиатрията на Зигмунд Фройд и Карл Юнг. Майсторите на тази литературна форма в световната литература са много и подхода към вътрешните светове на героите им е различен. Достатъчно е да споменем ,,асоциативните спомени” на Марсел Пруст, ,,потокът на съзнанието” при Джеймс Джойс и Уйлям Фокнър, неспирния низ от ,,опитности” при Вержиния Улф, сложната психология при Франц Кафка, несъзнателните мотивации в действията на героите в произведенията на Фьодор Достоевски и пр. В българския литературен свят Добри Немиров е считан за един от създателите на българския психологически роман. Романът му ,,Братя” (1927) е сочен за ,,втори връх” след ,,Под игото”. Но литературните историци приемат, че ,,Зара” (1914 г.) на Евгения Димитрова (1875-1930 г.) е първият български психологически роман. Сюжетът проследява ,,как се изгражда характерът на една интелигентна българска жена от средната класа преди Първата световна война”. И т.н.

          Романът на Весела Василия е модерно и сложно четиво, което се чете лесно. Езикът и разказът на авторката притежават особен, увличащ магнетизъм. Нейният оздравителен и отрезвяващ поход в дълбоките дебрите на човешките чувства и душевност е респектиращ.

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.