Управлението Лао Дзъ

ПЪТЯТ, Лао Дзъ, издателство „Фама“ 2002

За управлението

От днешна гледна точка, освен  безсмъртните напътствия и завети за Пътя, който човекът извървява, за да изживее един изпълнен със смисъл живот, голям интерес представляват и идеите на Лао Дзъ за стила и методите на доброто управление.  Качествата, които трябва да притежава един лидер и отношението му към народа, формулирани от него преди повече от 25 века, важат в пълна сила в нашето съвремие. Именно водачи с подобен мироглед и светоусещане днес липсват не само в България, а и на световно ниво.

Какви, според Лао Дзъ, са основите и принципите на доброто управление на държавата?

„Ако в управлението се придържаш към Пътя, злото ще се обезвреди. Няма да загуби силата си, но тя не ще бъде действена.“

„Когато се множат законите и нарежданията, расте броят на крадците и разбойниците.“

„Когато властта се упражнява леко и ненатрапливо, хората са благи и почтени. Когато управниците са строги и действени, хората роптаят и мамят.“

„Когато дворците процъфтяват в разкош, нивята буренясват и хамбарите са празни.“

„Когато властниците изземват зърното, за да пируват, тогава народът изгладнява. Когато властниците действат за свое благо, тогава народът става метежен. Когато властниците погубват, за да опазят собствения си живот, тогава народът спира да се бои от смъртта.“

Според Лао Дзъ една от целите на управлението във вътрешната политика на държавата е не премахването на злото, а неговото обезвреждане чрез отнемане на силата му. А това става чрез неотклонно следване на принципите на Пътя – Дао, собственият Път на човека от Създателя до физическото измерение и обратно. Доброто управление зависи изключително много от личността на управляващите и от хармонията, която са постигнали в живота си.  Така те от своя страна ще могат да насърчават поданиците си да се развиват и съществуват в хармония.

Държавата се управлява чрез закони, задължителни за всички. Но прекалените правила и нареждания не спомагат за доброто управление, а тъкмо обратното. Вместо да регулират обществените отношения, те създават правен нихилизъм и условия за нарушаване, понеже човекът се нуждае от прости, точни и ясни предписания, без неоправдани изключения и частни случаи, защото само така е възможно стриктно изпълнение на закона.

Друг основен принцип за добро управление според Лао Дзъ е добронамереното и доброжелателно отношение на властниците към хората. Тогава поданиците им отвръщат със същото, биват почтени, спазват законите, живеят в мир и разбирателство.  Неоправданата строгост в управлението предизвиква недоволство и неподчинение и стимулира  хората към  нечестни начини за постигане на целите.

Особено важно за управлението е икономическото положение в държавата. Ако охолството и богатството е съсредоточено в ръцете на управляващите, ако те действат в свой интерес, пируват и живеят в разкош, а народът тъне в бедност и нищета, лишен от храна и блага, тогава хората се вдигат на бунт против властта. А когато тя използва насилие срещу бунтовниците, тогава се стига до крайни ситуации, понеже в отчаянието си подтиснатите вече не се боят да загубят живота си. Още преди 25 века Лао Дзъ е прозрял пагубната роля на управление, извършвано чрез потисничество и произвол.

Какви са качествата, които трябва да притежава един властник, за да управлява поданиците си добре?

„Когато управлява мъдър властник, успехите му се разпростират из цялата страна, а не изглеждат като негови лични; преобразованията му стигат до всекиго, а народът не търси опора в него; никой не изрича името му и всеки се радва по своему.“

„Управниците са зависими от поданиците си. Знатният е зависим от нищия. Без опората на народа, властниците са сиротни, гладни и самотни.“

„За да управляваш хората, трябва да говориш като техен слуга. За да ги водиш, трябва да ги следваш.“

Едно от основните качества на управляващите, според Лао Дзъ, е мъдростта. Не да изтъкват собствените си способности и заслуги и да поощряват славословенето и преклонението пред своята личност като пред Господ Бог, а да управляват за благото на целия народ. Тогава народът живее в радост и доволство.

Управниците трябва да се опират на народа и да му служат, защото без него са обречени на провал. Те трябва да познават нуждите и интересите на народа и да правят възможно тяхното удовлетворяване.

Правилата за добро управление и качествата на мъдрия властник, завещани от Лао Дзъ са изключително актуални днес и изглежда, че цели 25 века човечеството не е постигнало много в тази област.

Освен за вътрешната политика на владетелите, Лао Дзъ дава мъдри напътствия и за тяхната външна политика – за отношението им към останалите държави и към войните като най-разпространения начин за придобиване на могъщество и  богатства в древността.

Войните – как един лидер трябва да се отнася към тях? Необходими и полезни ли са те за доброто управление на държавата?

„Когато голяма страна покорява малка, – поглъща я. когато малка страна се покорява на голяма – бива погълната.“

„За голяма държава е благотворно да обединява и да печели съюзници. За малка държава е благотворно да се единява и да печели покровителство.“

„Дори войната да цели спокойствие, тя е безспорно зло.“

„Добрият воин не вдъхва страх. Добрият боец не е нападателен. Добрият пълководец не влиза в сражение. Добрият управник не упражнява власт.“

„Истинският пълководец не е войнствен. Истинският боец не се гневи. Способният да победи отбягва схватката.“

„Върховното пълководство не е да спечелиш сто победи в сто сражения. Върховното пълководство е да покоряваш вражеските войски, без да водиш сражения.“

„Могъщата войска ще загине. Здравото дърво ще се прекърши. Мекото и слабото са спътници на живота. Твърдото и силното са спътници на смъртта.“

„Можеш да сбереш войска, без да се впускаш в бой. Можеш да носиш оръжие без да го размахваш. Можеш да сразиш врага, без да нашестваш в страната му, и да изтощиш силите му, без да влизаш в сражение.“

„Добрата войска е средство, което благоприятства нещастието.“

„И най-голямата сила отслабва с времето – тогава срещу нея се обръща собствената й стихия и я унищожава.“

„След насилието идва загуба на силата.“

Печелившата стратегия в междудържавните отношения според древния мъдрец  е  големите държави да се изявяват като обединители и да печелят съюзници, а малките – да  се съюзяват с други и да печелят покровители. Това е необходимо, защото малките държави винаги биват погълнати, независимо дали са завладени или сами са се покорили на завоевателя.

Лао Дзъ е твърдо убеден, че войната е безспорно зло и трябва да бъде избягвана с всички сили и средства. Защото победата в една война, наред с покоряването на загубилия, крие гибел за победителя. Истинският управник трябва да избягва войните и да побеждава без да води сражения, а да изтощава силите противниците си по други начини.  Защото след насилието губи победителят силата си, тъй като могъществото и агресията се родеят със смъртта, а слабостта и благородството водят до сътрудничество, което е основата на живота.

За да удържи победа, войската воините и трябва да са могъщи и подготвени и с това да респектират врага, но да избягват пряк сблъсък. Защото в силата, както и в победата, се крие стихия, която се обръща срещу тях и ги унищожава. Лао Дзъ съветва силния да не влиза в битка пръв и да не търси войната, защото тогава е уязвим за нещастието. Слабите могат да се съюзят срещу него.

Заслужава си да запомним тези завети и послания на древната мъдрост, така непопулярни, но толкова ценни и полезни в днешните размирни времена.