Днес се замислих за есента, сезонът, чиято красота пленява очите и сърцата ни.  Играят багрите на огъня, пламтят оранжеви и жълти езици из листата, а мекото зелено постепенно им предава жизнените си сили, за ги влее в новия променен облик на Живота – обликът на Зрелостта. Даже от повяхващото кафяво, пръв знак и предвестник на идващата разруха, струи сила, онази Сила, която носят в себе си краят и началото по безкрайната спирала на Пътя. Много мъдър сезон е есента. Настроенията и прозренията идват и си отиват по-дълбоки и по-осезаеми от всякога. Обречени сме да  ги забравяме, за да си ги спомним  в моменти, когато търсим подкрепа и утеха.  Есента, като…