14,96 лв.
- Автор: Весела Василия
- Издател: Лексикон
- Жанрове: Съвременна проза , Романи и повести
- Художник: Любомир Славков
- Страници: 318
На малък остров си дават среща различни човешки съдби, различни истини и гледни точки за живота. В търсене на смисъла на своята лична история ще успеят ли тези хора да се докосната до мъдростта, която всеки от тях носи в сърцето си. Как ще ги промени тя… Има ли граница на човешкото измерение? Кой е мостът, по който ни е съдено да преминем?
Няколко думи от автора:
Обръщам се към вас, скъпи читатели, с дълбокото уважение, което изпитвам към хората, които не обичат да стоят на едно място, които всеки ден научават нещо ново и посрещат пъстрата смесица от радости и скърби в ежедневието с оптимизъм и любов. Защото това е едно от многото лица на мъдростта днес, макар понякога да изглежда, че думата „мъдрост“ вече принадлежи към отминали времена и епохи. Поисках да пиша за мъдростта, защото според мен тя е нещо повече от опита и знанието, придобити от човека през неговия живот. Тя съдържа в себе си послания от непознатите духовни измерения. Дава ни разбиране, смирение, вяра, усещане, че доброто е кауза, за която си заслужава да се борим и да упорстваме въпреки несправедливостта и моментите на отчаяние и безнадеждност.
Днес повече от всичко ние искаме да сме щастливи, но малцина знаят, че щастието идва с мъдростта. И щастието, и мъдростта са вътре в нас, на онова тайно място, способно да накара душата да затрепти като струна на лира и да изтръгне от нея божествен звук. Всяко нещо, дори най-обикновеното, може да ни направи щастливи, ако към него сме прибавили нашата собствена щипка мъдрост. Мъдростта е волна птица високо в простора, смирена Мадона с дете на ръце, дръзка стрела, устремена към целта. И още много.
Днес всички ние силно желаем „да бъдем себе си“, инстинктивно усещаме пропастта между своите различни проявени и непроявени лица, които всъщност изобщо не познаваме. Във века на информационната инвазия, шеметните скорости и главозамайващите технологии човекът, техният създател и творец, продължава да остава една от най-големите загадки във Вселената. Откъде идват мислите и чувствата ни, защо харесваме едно, а друго не, защо приятелите и хората въобще са важни за нас? Всеки е обречен да разгадае своята собствена загадка, това е неговата най-съкровена лична задача и мисия. С нея е дошъл и нея трябва да изпълни. Нашата уникалност определя нашия път, единствения, който сме свободни да извървим докрай. И именно по този път, когато изобщо не очакваме, също като в приказките се срещаме с мъдростта.
Трудно ли се постига тя в днешно време? Героите на тази книга са дали своя отговор. И аз знам, че всеки от вас, прочел тези редове, има нужда да открие мъдростта по своя собствен начин, независимо дали го съзнава или не. Затова нека следващите страници бъдат вашият път на откривателство и осъзнаване, пътят на вашата свобода. Свободата да бъдем щастливи, свободата да бъдем мъдри.
Тук може да намерите откъс от книгата „Вавилонските мъдреци“.
Димитър Шумналиев, писател и журналист –
Вавилонските потайности на душата
„Вавилонските мъдреци“ е мъдър и дълбок роман, който ни води в тъмните коридори на душата, в психиката и бягствата на съвременника. Не бърза да прави портрети, да понася диагнози. Романът търси, изследва и се лута, както се лута човек днес.
Авторката ме изненада с белетристичното си майсторство, с умението хем да запленява читателя, хем да го води по каменистите пътища на знанието – докато го намери. Това е тънкост – да водиш, не да даваш. Василия постига тази магия с опиянението на опита и неговия вечен спътник – подозрението. Ние сме пред „Вавилонските мъдреци“ като пред рафтовете на човечеството: не можем да прочетем всичко, но може да опитаме.
Цонка Петрова – филолог, писател и поет, Германия –
Книгите на Весела Василия са увлекателно четиво, интересен събеседник, нов и верен приятел. Те помагат на читателя в трудния, но неизбежен и свещен диалог: на човека със самия него. Дават му нужния кураж да навлезе в подземията на душата си, да преоткрие съкровищата си, да се изправи срещу страховете си, да си припомни най- смелите мечти. Да забрави, да прости, да мечтае отново. В тях той намира верните, точните, силните, мъдрите думи, които е искал да чуе или прочете, да каже или напише на свой близък, за да го подкрепи или окуражи по един фин и деликатен начин.
Във „Вавилонските мъдреци” художникът Весела Василия ни отвежда до морето и ни помага да го видим през нейните очи, във всичките му нюанси и звуци. А добрият психолог и човеколюбецът Весела Василия ни помага да се настаним по-добре в собствената си кожа, да се почувстваме по-уютно в големия свят. Вярвам, че за „Вавилонските мъдреци“ ще се говори и пише много и което е по-важно според мен: тя ще бъде любима книга за четене и препрочитане на много хора.
Мая Трифонова, преводач, Брюксел –
Вълнуващ сюжет с неочаквани обрати в съдбите на наши съвременници, богата палитра от емоции, огромна ерудиция, изящен стил. Творба между Небето и Земята. Как си представяте мъдреца – белобрад, тих и замислен старец от минал век? А може би мъдрецът си ти? А кой строи мостовете между минало, настояще и бъдеще, между хората, между познатото и непознатото, между земното и възвишеното…?
Латинка Поаре, преподавател по френски език и литература Прованс, Франция –
Прекрасна философска притча, която ме грабна от самото начало и ме поведе с привидна лекота, с размисъл за смисъла на живота. Какво по-важно от този екзенстециален въпрос? В нашето динамично и задъхано ежедневие имаме нужда от тези „вавилонски мъдреци” и от автори с брилянтен стил и магнетични образи. Благодаря за тези подарени Божествени мигове.
Емили Делоа – икономист, Париж, Франция –
Благодаря за вълнуващото пътуване към себе си чрез мъдростта и невероятните съдби на персонажите.
Романът успява да ни накара да бъдем съпричастни с житейските изпитания, сполетели тези мъже, приютили се на острова далеч от суматохата на забързания свят. Всеки от тях е разочарован от живота и намирайки се сред сродни наранени души, търси сили да се отлепи от дъното. Младото крехко момиче Ема успява с много деликатност да достигне до сърцата им и да чуе тяхната история, да ги подтикне да намерят пътя към своето избавление. Тези мъже, от своя страна, също помагат на Ема да открие лек за своята болка. Сякаш всеки от нас преоткрива част от собствената си история.
Текстът е наситен с много описания на морето, което присъства като живо същество. В зависимост от цветовете, отблясъците и шума на вълните, страха от бурите, ние се подготвяме за атмосферата на следващия епизод.
Тънък познавач на човешката психология, авторката е изваяла образите на героите, които са едновременно и мистични и земни. Дали и ние ще почерпим нещо от тези мъдреци?
Весела е спечелила вече своите читатели с предишните две книги, а с тази бележи творческо израстване и утвърждаване на своя талант.
Попътен вятър на ЕМА и до нови творчески срещи!
Светослава Петкова, учител и общественик, Враца –
Прочетох поредната книга на Весела Василия както предишните – на един дъх. Все едно бях аз тази, която среща Исидор, Йосиф, Анжело, Адриан, Марк, Габриел, Рафи и се опитва да ги разбере и да съпреживее всичко заедно с тях. И с всяка фибра на душата си усещах сродната душа с Ема; проникването до дълбините на чувствата, мислите на героите, на техните възходи и падения.
И мъдрост, мъдрост, човешка, неподправена, земна и небесна, която ти дава сили и кураж, че си струва да приемеш всичко, което ти се случва в живота, и да намериш опорната точка да го изживееш.