• Блог

    Ракурси на ума

    Дните се изнизват като мъниста от скъсана огърлица, сипят се около мен, но щом се обърна назад, не успявам да ги открия. Времето изтича като вода между пръстите, кара ме да се чувствам особено, сякаш съм вечна и непоклатима скала, около която всичко се мени – ври и кипи, бушува и се размества. Само мислите ми идват, скачат насам-натам и си отиват, без да оставят никаква следа. Една мисъл сменя друга и отлита в безпаметното пространство. Дали всъщност не потъват някъде в мен, за да отлежат и да се завърнат отново, облагородени от патината на времето? Може би там, на това мое специално място, се извършва някаква алхимия, която събира…

  • Блог

    Пролетни цветя

    Винаги съм се дивяла на пролетните цветя. Красота невиждана и ненадмината дори от пищните летни и есенни багри. Толкова са крехки, нежни и мили, а издържат на капризите на март, когато снегът често напомня за себе си, а студът и вятърът напират да си върнат изгубените територии. Кокичето, неизменният символ на пролетта, толкова миниатюрно, невинно и уязвимо, как дръзва да се опълчи срещу тиранията на зимата и да й покаже, че въпреки усилията й, животът тече с пълна сила! Винаги съм се чудила на този парадокс: как малкото и слабото има смелостта да застане срещу силното и мощното и да го накара да отстъпи. Не намирам друг отговор освен магията…

  • Блог

    Душата и Духът

    Всеки чувства единството на Душата и Духа различно, по своя собствен уникален и единствен начин. И въпреки това е важно как преживяваме това единство, как го осъзнаваме и колко дълго успяваме да го задържим. Потокът от чувства, мисли и образи ни връхлита и залива и ние се потапяме в него, идентифицираме се с него и забравяме всичко – пространството и времето, дори себе си. Превръщаме се в субектът, в Азът, който преживява, а умът се е отстранил, за да направи път на тази осъзната идентификация. Умът сега е спокоен, доволен е да я наблюдава, да опознава и анализира, да я запомни, за да може по-късно да разсъждава и преценява, да…

  • Блог

    Възраждане

    Оживлението се усеща навсякъде. Март настъпва, улиците са пълни с народ, мартеници и желание да се излезе извън скуката и сивотата на зимата, и да се влеем отново във външния свят, да усетим отново неговия цвят и опияняващо ухание. Да срещнем позабравените приятели, да открием нови познати, да създадем нови връзки и да изградим нови планове и да пробваме нови идеи. Духът мощно хвърчи към небето, понесъл със себе си душата, чувствата и вдъхновението. Всичко ни се струва ако не добро и красиво, то поне приемливо и достатъчно. Още сме далеч от отвореното сърце на щедрото лято, когато искаме всичко да расте и да се множи, да е по-голямо, по-силно…

  • Блог

    Времето

    Всеки месец, всеки ден от годината има свой чар и излъчване, мирис и вкус. Обикновено не се замисляме за това, претоварени от императивите на ежедневието. Забравяме, че времето е живо същество също като нас и има свои лица, идентичности, настроения и послания; свое лично пространство, в което не можеш да проникнеш просто просто така. Като всяко живо същество денят иска да усети нашето уважение, любов, внимание и грижа. Да го приласкаем, за да почувстваме неговия пулс, неговата вътрешна динамика. Да го уверим, че гневът на буреносните облаци е част от Вселената и от всички нас и тяхното избухване ни е нужно, за да освободим негативните импулси и да продължим обновени…

  • Блог

    Божествено утро

    Утрото е ключов момент от деня и не бива да го изхабяваме в празни дейности. Към него трябва да подхождаме като към Светая светих, олтар, пред който притихваме в очакване на благословията на Бог и присъдата му за това накъде вървим и как. Когато сутрин човек се чувства окрилен, значи Бог е доволен и го подкрепя в неговите начинания. Когато се събужда намръщен, с главобол или просто с лошо настроение, значи Бог му съобщава, че се е отдалечил от посоката, която трябва да следва. Затова утрините са ценни, те са нашите пътеводители, каналите, по които Бог се свързва с нас. Лекува ни и ни подкрепя, кара ни да надскочим себе…

  • Блог

    Усещане за пролет

    Колко силно е усещането за пролет днес, нищо че навън синьото небе още се крие под бледите сивкави облаци, а скромното слънце едва загатва за себе си. Но въздухът е пролетен, носи увереността, че светлината и топлината са не просто далечен спомен, а чукат на вратата и носят добрата вест, вестта за възкресението и подема, за отворените сърца и новото начало, което предстои. Казват, че чудесният обичай в първия мартенски ден да подариш енергията на бялото и червеното, на мъжкото и женското, на единението и хармонията на противоположностите се среща само в България. Но колко сме се отдалечили всички ние днес от тези послания! Хармонията и единението в обществото са…

  • Блог

    Къде е хуманизмът?

    Все по-често се питам къде е днес най-висшата ценност – хуманизмът, която човечеството е осмислило като неразделна част от своята природа още от зората на Ренесанса? Човеколюбието и човечността, светогледът, който поставя в центъра на битието човека с неговите таланти, достойнство, мисли и чувства, със способността си да реализира своя потенциал и да се развива. Човекът като същество свободно и независимо, което заема особено място в света, като личност – венец на Божественото творение. Животът му представлява висша ценност и трябва да бъде пазен и защитаван, независимо какви убеждения изповядва, каква е расата, полът, възрастта и професията му и неговата принадлежност към държава, група, народност. Много още може да четем…

  • Блог

    Чинарите в нашите сърца

    Седем чинара, седем братя с дебел сивкаво-бежов ствол, идеално гладък, на белезникави петна от белещата се фина кора, изпадала наоколо. В мързеливия следобед рехавата им сянка е истински оазис от благодат сред неумолимата юнска жега, извираща отвсякъде. Един гълъб облита пространството и каца на плочника до мен. Клатушка се смешно по патешки, кълве невидими трохи и нечистотии и неуморно претърсва за огризки от храна, небрежно захвърлени от човешка ръка. Седемте чинара, стожери на миналото и един гълъб, който се грижи да са изчиства дните ни, за да е светло бъдещето ни. Как са се появили тези седем братя тук, в бетонното сърце на столицата? Стражи, останали отпреди векове да бранят…

  • Блог

    Войната

    22.02. 2022 г. На 22-рата дата от календара на Русия й върви на войни. На 22.06.1941 г. бе нападната от Хитлер, а осемдесет години и осем месеца по-късно самата тя нападна Украина. Познавачите на сакралните значения на числата твърдят, че съвпаденията им никога не са случайни. През юни 1941 г. Русия се защитаваше от чужда агресия и днес твърди същото, като напада първа. Тогава Русия спечели войната, така ли ще бъде и сега?  Вече повече от седмица се водят ожесточени боеве, руските войски настъпват към столицата Киев и в други големи украински градове. Единствената тема в медиите е войната. Виждаме разрушени жилища и танкове по улиците, изплашени хора по пода…