Блог

Възраждане

Оживлението се усеща навсякъде. Март настъпва, улиците са пълни с народ, мартеници и желание да се излезе извън скуката и сивотата на зимата, и да се влеем отново във външния свят, да усетим отново неговия цвят и опияняващо ухание. Да срещнем позабравените приятели, да открием нови познати, да създадем нови връзки и да изградим нови планове и да пробваме нови идеи. Духът мощно хвърчи към небето, понесъл със себе си душата, чувствата и вдъхновението. Всичко ни се струва ако не добро и красиво, то поне приемливо и достатъчно. Още сме далеч от отвореното сърце на щедрото лято, когато искаме всичко да расте и да се множи, да е по-голямо, по-силно и по-вълнуващо. Още носим следите на унинието, отчаянието и самотата, още сме обсебени от нашите ограничения, принуди и неотложности. Още не смеем да ги пуснем далеч от себе си, за да усетим истинския порив на Духа.

Днес времето хвърчи бързо, кара те да прекъсваш и да започваш от начало. Но такъв е животът, непостоянен, хаотичен, изменчив, макар да изглежда логичен и подреден. Саботира и разваля плановете ти, отдалечава целта, към която се стремиш. Иска да те изпита колко си търпелив, решителен и отдаден. Проверява колко смелост имаш да се върнеш отново към проваленото, колко си верен на себе си и какво си готов да жертваш, за да останеш себе си.

Времето ти показва какъв си всъщност, а когато те докара до отчаяние, ти дава кураж да се изправиш и да продължиш. Животът, това е Бог в теб, Неговата воля и твоята воля, две несъвместими неща, макар че твоята ти е дадена от Него. Дадена само за да ни изпита, да ни накара да преминем през всички съмнения и колебания,   да преживеем своите възходи и падения. Да се отчаем от себе си и да обикнем себе си. Да се научим да бъдем като живота, изменчиви и непостоянни, да живеем тук и сега, във всеки конкретен момент от битието. Да осъществяваме себе си във всеки момент и това да бъде нашата единствена цел, защото всеки осъзнат момент е резултатът, който Бог иска от нас. Невъзможно е за постигане, но Бог гори от нетърпение да разбере как се справяме с невъзможното – потъваме и се давим в неговия хаос или плуваме бавно напред, макар да знаем, че рано или късно ще бъдем погълнати от Божествения океан. Дали си заслужава да плуваме или ще поемем към дъното, за да съкратим идването на предизвестената смърт.

Още много иска да разбере Бог за своето творение – човека. Ето защо ни е дарил с това необяснимо и магично нещо – живота. Защото само на нас е дал тези вълшебни способности да се стремим, да търсим, да вярваме, да се надяваме, дори когато знаем, че няма бряг, а само безкрайния хоризонт и Божественото присъствие.

 

 

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *