Блог

Времето

Всеки месец, всеки ден от годината има свой чар и излъчване, мирис и вкус. Обикновено не се замисляме за това, претоварени от императивите на ежедневието. Забравяме, че времето е живо същество също като нас и има свои лица, идентичности, настроения и послания; свое лично пространство, в което не можеш да проникнеш просто просто така.

Като всяко живо същество денят иска да усети нашето уважение, любов, внимание и грижа. Да го приласкаем, за да почувстваме неговия пулс, неговата вътрешна динамика. Да го уверим, че гневът на буреносните облаци е част от Вселената и от всички нас и тяхното избухване ни е нужно, за да освободим негативните импулси и да продължим обновени под благородните сълзи на дъжда. Да пречистим умовете и сърцата си, да открием новото начало, което дълго сме търсили. Или да полетим с дръзките пориви на вятъра, да се насладим на слънчевата топлина, която ни дава сили и любов. Да приемем часовете, минутите и секундите на деня такива, каквито са.

Когато приемем времето със сърцето си, то оживява и само тогава можем да разчетем неговите тежнения и прозрения, да отгатнем неговата идентичност. Всеки един миг ни изпраща своите послания. Реката на времето тече безспир, новото се носи по водите й с всяка част от секундата и прекалено бързо, за да успеем да го уловим.

Но потокът на времето е енергия. Тя е навсякъде около нас и в самите нас; тя неусетно ни моделира и оформя. И само осъзнаващият Аз е способен да се потопи в реката на времето и да приеме неговите дарове, толкова многобройни и многолики, а умът предава своите позиции и се признава за победен. Прибира се в своето поле на действие без гръмотевици и сърдити мълнии. Учи се да споделя с човешките способности, чиято природа не познава и поради това се чувства застрашен.

Този спокоен ум е нашата благодат, от която реката на времето е шлифовала блестящия диамант на всяка човешка същност. Спокойният ум е от едно огромно цяло, и дори неспособен да го познае напълно, той  е вдъхновен, изпълнен с идеи и проникновения. Променен и обновен е достигнал висоти, каквито не е подозирал, че съществуват. Осъзнаването издига ума, а осъзнаващият Аз уверено направлява посоката му в необузданата река на времето.

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *