РАВЕЛЩАЙН

Сол Белоу, изд.ателство„Лист“, 2020 г.

Сол Белоу е един от емблематичните американски писатели, носител на Нобелова награда за 1976 г. и на наградата „Пулицър, три пъти удостояван с Националната награда за литература на САЩ. Равелщайн е неговият последен роман, написан малко преди смъртта му през 2005 г., впечатляващ с мащабността на личните и философските прозрения, насочен към себепознанието на човека през призмата на неговите възгледи и поведение в реалния живот, неговите пристрастия, непостоянство и несъвършенство.

Романът е написан под формата на мемоар, като този похват е използван, за да се характеризира по най-яркия и запомнящ се начин главният герой на произведението – Равелщайн. Американската литературна общественост разпознава в негово лице известният философ от края на миналия век Алан Блум, познат и в Европа със своите задълбочени философски трактати, изложени на популярен език. Прототипите на основните образи на романа също са добре познати като реални личности, професори от интелектуалното общество на Чикагския университет, чиито възпитаник е и Алан Блум.

Романът далеч надхвърля рамките на мемоарната литература, като ни потапя в политическия и интелектуален живот на Америка от края на 20-ти век и пресъздава картината на тогавашното американско общество чрез личното и индивидуалното в човека.  Показва, че индивидът е продукт на средата, но също така е неин реален и действен създател. Така чрез образът на Равелщайн е въплътена идеята за взаимната обвързаност на двете страни на човешката природа – личното и общественото – индивид и социум. Нито една от тези две страни не може да съществува самостоятелно и сама за себе си.

Голямото постижение на романа е, че той пречупва света на идеите през индивидуалността на техните носители и отрицатели, през кръговете интелектуалци, които обсъждат и критикуват тези идеи и начина на тяхното изразяване.

Духовно просветените твърдят, че политиката е „земна работа“, пропита с цялата поквара и несправедливост на земния свят, но тя е и едно от важните предизвикателства, през които отделната личност минава в живота си, определяйки своето отношение към важните проблеми на социалната действителност.

През погледа на Равелщайн и своето отношение към него авторът рисува образа на днешна високотехнологична Америка, образа на масовата демокрация и нейния типичен злочест човешки продукт. С какво тази съвременна демокрация предизвиква нуждите на душата, изтъняваща все по-бързо и по-бързо.

Реално романът има двама главни герои, които са близки приятели: разказвачът Чик – писателя, нает от Равелщайн да напише книга за живота му (самият автор на книгата Сол Белоу) и Равелщайн – учен, философ, политик от висш ранг, интелектуалец, забогатял неимоверно от единствената си книга, издадена в милионни тиражи по целия свят.

Явлението Равелщайн. Той привлича с необичайното си поведение и дълбокото познаване на философската мисъл  през вековете, но и Голямата политика, международните отношения и световните събития. Описва и дава оценки на държавните лидери, има уникален усет и познания, с които успява да подреди света и да го направи по-разбираем.

Равелщайн е човек от плът и кръв. Прочут е със своя безпределен нарцисизъм, мегаломания и прахосничество, но и с прямотата си и със способността си без задръжки да изразява мнения, чувства, преживявания, без да се интересува дали ще засегне събеседника си. Обича да бъде център на внимание и привлича хората около себе си. Говори на езика на града. Нехае за академичната общност, която го отрича, а говори директно с широката публика. Смята за свое призвание да помага, да изяснява, да движи. Работи отдадено за запазване величието на човечеството, за да не се загуби то в пелените на буржоазното удобство. Не приема сивотата, скуката и депресията.

Наред с това обича сочните клюки и изпитва огромно задоволство не само да обсъжда и прогнозира живота на другите, но и лично да го ръководи. Той напътства своите ученици – 3-4 поколения студенти, като взема дейно участие в личния им живот, чертае пътя им, който да следват, за да заемат впоследствие високи постове в управлението на държавата и бизнеса. Те от своя страна го боготворят и буквално имитират поведението му – като него говорят свободно, диво и язвително, с подобаващо остроумие, купуват си изключително скъпи дрехи и аксесоари, пушат като него и слушат същата музика (Росини, Моцарт), излекувани от вкуса към рока. Обичат да бъдат в кухнята на нещата.

Равелщайн разполага с огромна политическа и историческа информация, познава всички велики примери за държавничество. Подпомага решенията, вземани от ограничен кръг на политици в управлението, да се впишат във възможно най-достоверната картина на случващото се в политическата история на цивилизацията.

Равелщайн не се вълнува твърде от красотата на природата. Според него тя не може да се сравнява с човешките истории, които самият той непрестанно се опитва да разгадава и проумява. Има развити интуитивни способности, усеща хората.

Отношението на Равелщайн към любовта е също емблематично за такава нестандартна личност като  него. Той споделя идеите на древната митология, че човекът е незавършен, разрязан и осакатен. Той е бил андрогинно същество, двуполово, самодостатъчно и гордо, за да се опълчи на мощта на Олимпийските богове. Така те са наказали човека, като са го разделили на две. От тогава всеки търси липсващата си половина и Еросът, любовта е дадена на човека от боговете като компенсация (митът на Аристофан). Човекът е търсещо същество, защото е задвижван от копнежа по своята изгубена половина. В литературата този копнеж е в основата на редица произведения като „Антоний и Клеопатра“, „Ромео и Жулиета“, „Анна Каренина“, „Мадам Бовари“, в образа на мадам дьо Ренал на Стендал. Това търси постоянно и Равелщайн. Оправдава изневярата с болката от нашите копнежи, която ни движи безмилостно. Дори прочутата книга на Равелщайн, донесла му световна слава, първоначално е била озаглавена „Души без копнеж“. Болките на Ероса той свързва с най-екстатичните човешки удоволствия.

На практика романът описва последните дни от живота на Равелщайн, който се бори с ХИВ, но затова научаваме чак във втората половина на повествованието. В последните си дни той продължава да запазва своето силно присъствие в обществото. Води сам лекциите си, а когато не е във форма, кани свои ученици за лектори, но винаги присъства и задава първия въпрос, който слага началото на разгорещената и задълбочена дискусия. Говори без стеснение за приготовленията във връзка със смъртта си. Обсъжда живота на другите и прави всичко онова, което е правил винаги. Дори вечеря навън с някои от посетителите си. Успява да вмести в себе си и изключителното и обикновеното, не губи себе си в нито един момент. До своя край Равелщайн си остава човек, който познава себе си и може да бъде себе си.

Разказвачът Чик. Самият автор е интелектуалец от кръга на Равелщайн и негов близък приятел. В центъра на своя образ той поставя лутанията си как, оценявайки себе си като обикновен човек, да пресъздаде и вмести в едно обикновено повествование необикновената, многоизмерна и надхвърляща човешките ограничения личност на героя си. Затова го атакува от всички страни, от личната сфера и социалния живот, до отношението му към смъртта и човешката тленност. Чрез своите преживявания, мисли и чувства по отношение на главния си герой, той всъщност разкрива себе си. 

Авторът обича да размишлява за себепознанието. Окултното предизвикателство за човека е да проумее тази мистерия – света.  Човекът  тръгва от първичното неведение за света и постепенно навлиза в една напълно развита и съществуваща реалност. Между мрака отпреди раждането и смъртта си той трябва да проумее тази реалност, да я наблюдава през знаците, които получава чрез сетивата си. Като дете, наблюдавайки света, има усещане, че идва от другаде. Всичко това са мистериозни феномени за човека. Чак като порасне, възприеме рационалните принципи и се ангажира с обществото, това усещане и склонността към наблюдение изчезват.

Не на едно място в романа авторът, бидейки сам евреин, както и героят му Равелщайн, се вълнува от масовото унищожаване на евреите през Втората световна война. Многократно разсъждава над въпроса защо евреите са отхвърляни от някои среди и милиони хора  са желаели смъртта им. Хитлер е дошъл на власт и е обединил  Германия и  част от Европа срещу евреите, считани от него за силата на злото. Обсъжда различни аргументи, повечето от които ирационални. Например този, че човешката природа се подчинява и изпълнява заповеди и затова прехвърля цялата отговорност върху източника на заповедите, а всички останали се смятат за опростени. Или отговорът на Р. Киплинг на еврейския въпрос: евреите са изкривили физическата Вселена чрез теорията на Айнщайн за относителността, изкривили са социалната реалност за свои еврейски цели. Накрая с горчивина констатира, че съществува всеобща готовност да се живее с унищожаването на милиони и този факт още не е намерил своето обяснение.

В романа авторът, разказвачът Чик, се разболява преди да е завършил книгата си за Равелщайн. Той дълго остава на границата между живота и смъртта, но се завръща, за да довърши неизпълнената задача – да опише една необикновена цялостна и пълноценна личност, която е била себе си без маски и защитни фалшиви роли и в която доброто и лошото се съчетават по неповторим и вдъхновяващ начин. Такива личности остават живи и след смъртта си.

В този смисъл романът е едно постижение, защото литературата обича да дели героите си на положителни и отрицателни. Тук такова определение е невъзможно. Виждаме голата, истинска и неподправена човешка природа и как в нея съжителстват едновременно толкова лоши и добри страни.

Ето някои мисли и прозрения на автора, които говорят за неговия изключителен интелект и познания за света и заслужават нашето внимание:

„Сега цивилизованите нации живеят в ерата на изобилието. Никога досега не са били по-защитени от глад и болести. Това частично освобождаване от борбата за оцеляване ги прави наивни, отдават се на пожелателно мислене. Приемаш фалшивите начини, по които другите се представят, задушаваш проницателността си.“

„Светът е създаден за всеки от нас и когато унищожаваш човешки живот, унищожаваш цял свят – света, който съществува за този човек.“

„Свързвай се с най-благородните хора; чети най-добрите книги, живей с могъщите, но се учи да бъдеш щастлив сам“.

„Важна е първата крачка. Или става лесно, или не става. Ако не е като птича песен, значи нещо не е наред“.

Весела Василия