Литературен Салон

Магнитният хълм

Рика Ман-Вархеди, изд. Колибри, 2020 г.

С голям интерес прочетох романа „Магнитният хълм“ на унгарската писателка Рика Ман-Вархеди. Бях любопитна да разбера какви са неговите достойнства и какво е въздействието му, тъй като е удостоен с Европейската награда за литература през 2019 г.

 И да, романът наистина оправдава всички очаквания, които подобно престижно отличие предполага. В него читателят може да открие много: нов прочит на общочовешките ценности, социалните процеси, които се развиват в  обществото, проблемите на съвременния човек по пътя към себе си в стремежа да намери мястото си и да открие и изпълни своето призвание. Чрез героите на романа социалното и индивидуалното са се вплели в пъстра смесица от събития, чувства, идеи и възгледи. Социалното е изразено чрез индивидуалното и обратно, индивидуалното е експонирано на фона на социалното и показва колко тези два аспекта на съвременния живот са неотделими един от друг.

Романът е силен с това, че ни представя типът човек на 20-ти век и неговото отношение към многобройните проблеми и предизвикателства на съвремието. Като се започне от състоянието на културата и науката и се премине през информацията, интернета и показността, непримиримите различия между половете, омразата към чуждото, та се стигне чак до такива глобални проблеми като нацията, свръхнаселеността, глобалното затопляне, преработката на отпадъците, социализацията на новите и възрастните поколения.

Изграден е обобщен образ на съвременния интелектуалец, начетен, но съществуващ сред скука и апатия към истинските проблеми на деня, далеч от народа, в една конюнктурна среда на закостенялост, която го принуждава да търси протекции в стремежа да се издигне над останалите.

Чрез образите на героите са показани процесите, които протичат у хората от 20-век – фрустриран нарцисизъм; ниско самочувствие, примесено със завист; невротична злонамереност; сексуални проблеми.

Особено силно е представен социално-психологическият разрез на съвременния семеен модел. Младите се влюбват, създават семейство, раждат им се деца. Такъв е неминуемият ход на живота. Създават домашен уют и известно време са щастливи. Годините минават, жената осъзнава, че мъжът е оставил цялото домакинство на гърба й, заедно с детето и отговорностите и това й омръзва, кара я да се чувства измамена, жертва на несправедливост, че е похабила напразно живота си. Мъжът, от своя страна, остава с впечатлението, че жена му не го подкрепя и не му се възхищава, че е прекрасен съпруг и фантастичен мъж и че дава най-доброто от себе си. Той от време на време има любовници и смята, че това е в реда на нещата. Докато жената не си е представяла, че може да прекара живота си без него. После идва времето на колегите, и двамата вече са намерили заместител на другия. Бракът се разпада, детето остава с майка си, мъжът е сам и вече е свободен да легне с всички жени, които пожелае, но отново е нещастен. Липсва му семейният уют, а и жената едва ли е щастлива с колегата.

Особено внимание е отделено и на феминизма като социален процес и неговото отражение в съвременността. Властовото неравенство между половете усложнява такива значими феномени като любовта, раждането и отглеждането на децата. Затова много жени предпочитат кариерата пред семейството, но раждането на дете, чийто баща е случайно срещнат партньор, от главната героиня Еникьо, изповядваща идеите на феминизма, също допълва тенденциите към все по-отмиращите функции на семейството като основна структура на обществото.

И все пак, отношенията с родителите, през колкото и трудности да са преминали, остават единствена, макар и нестабилна опора в объркания съвременен свят.

Процесите на маргинализация в обществото са показани чрез образа на жителите от кварталът Бекашдемер. Той е символ на маргиналното у съвременния човек, на желанието му да извисява егото си, да властва над света, без да подбира средствата. Там светоусещането е друго – първично и незачитащо социалните норми. Но съприкосновението със съвестта може да издигне такъв човек до нива, често недостъпни за порядъчните хора, спазващи обществения морал.

Необичайна е и структурата на романа, непоследователна, скачаща неочаквано от тема на тема и от герой на герой. Тя е избрана нарочно, за да подсили усещането за разпокъсаността на човека, за липсата на център, около който да обедини своя потенциал и усилия, център който му даде усещането за цялостност и единение с останалите.

Такъв е съвременният човек на 20 век през погледа на Рика Ман Вархеди. Може би затова Магнитния т хълм, дал заглавието на книгата й, се намира в именно квартала на маргинализираните, като символ на наивната вяра и надеждата, че днешният човек, който ври и кипи в сложните и трансформиращи процеси на съвремието, като с магическа пръчка може да се промени към по-добро, да се приближи повече към себе си, да изпита повече щастие и удовлетворение от живота си.

Един коментар

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.