БАВНО

Милан Кундера, изд. „Колибри“, 2022

Адмирации за поредния роман на прочутия чешки писател Милан Кундера, който от дълги години живее във Франция. Заглавието му носи познатото послание, че погълнати от високите обороти на днешното забързано всекидневие, имаме нужда да успокоим темпото и да се насладим на нещата от живота, да достигнем и да усетим непреходното и изначалното, което е източник на щастие и удовлетворение.

Но тази тънка немногословна книжка крие между редовете си много повече. Много повече, защото показва, че човек може да изпита истинско щастие само когато успее да се свърже със себе си и да живее живота си така, че във всеки момент да усеща себе си, да запазва тази връзка независимо от ролите, които му се налага да изпълнява в живота си. Нима това е възможно, се питаме. И отговорът на М. Кундера е не само утвърдителен, но единствено възможният, който разкрива хоризонта на развитие на днешния човек, надянал маските на властта, безразличието, суетата, славата, сексуалните желания, бонвиванството. Омотан в ролите, които нашето време изисква от него, той се е изгубил в дебрите на живота и макар понякога да разбира това с пределна яснота, не е в състояние да се освободи.

Много пестеливо и категорично е развил образите на героите си Кундера, но с такова майсторство, че те остават живи, от плът и кръв, активни и неуморни в интересния, динамичен сюжет, истински продукт на нашето време. Можем да се възхитим на вещината, с която само на няколко страници чрез поредица от гротескни сцени е щрихиран образът на депутата интелектуалец Берк,  неистовото му желание на всяка цена да придобие известност и да завоюва победа над съперниците си чрез ловкото жонглиране с възможностите на съвременните медии. Той, заедно с другите двама депутати Венсан и Понтевен, са олицетворение на цяла политическа прослойка от високите нива на съвременното ни цивилизовано общество, която е далеч от хуманизма, съчувствието и стремежа да направи живота на хората по-добър. За да спечели известност и високо място в обществото, тази прослойка умее ловко да прикрива глупостта, нахалството и празноглавието си чрез измама и лицемерие, да гради кариерата си на гърба на страдащите, без да има намерение да им се притече на помощ. Принадлежащите към нея са безчувствени към чуждото нещастие. Играейки ролята на хора с висок морал, какъвто не притежават, загрижени, отдадени и жертвоготовни, много повече от другите, те прикриват единственото си желание да станат известни и да се говори за тях в публичното пространство.

Така Кундера изгражда типажа на тази нова и вече позната ни обществена фигура, която той нарича „танцьор“. Политикът манипулатор и интригант, който не желае власт, а слава. Този политик не иска да дирижира живота в държавата и да поема отговорност, а да „заеме сцената и да я озари със своето Аз“. За целта е длъжен да изтика останалите от нея, а това предполага владеенето на „специална бойна техника“, наречена от Кундера „морално джудо“. Този типаж е далече от проблемите на хората, но умее да създава около себе си елитни групи от последователи, без да позволява някой да изпъкне или да го надмине. Често има лична харизма – магичен глас или жестове, усмивка, лично обаяние и излъчване. Към типажа на „танцьора“ принадлежат няколко образа, пресъздадени от Кундера, които се разобличават и се противопоставят един на друг, но всъщност са замесени от едно и също тесто. Публиката за тях е невидимата, голяма неперсонализирана тълпа; те се справят ловко и с малките общества, съставени особено от жени, които успяват да прелъстят.

И разбира се тук се вплита и темата, дала заглавието на романа. Да бързаме бавно. Тя е пресъздадена чрез забавните истории, случили се на международния ентомологичен конгрес, където присъстват двамата депутати „танцьори“, нямащи нищо общо с насекомите и техните видове, но с желанието да използват възможностите на медиите, които отразяват събитието. С много жив и неподражаем хумор, понякога с груб натуралистичен език, стигащ до циничност, Кундера преплита техните истории с тази на чешки учен ентомолог, откривател на неизвестен вид насекомо, чиито права на изследовател са отнети от тоталитарния режим.

За да противопостави днешният „танцьор“ и пораженията, които суетата и желанието за изява и за добро представяне са оставали в душата на днешния човек, авторът въвежда като контрапункт своите фантазии, предизвикани от историята на старинния френски замък, в който се провежда конгреса.  Историята на един рицар и една омъжена дама. Техният морал също е извън приетите обществени норми, такъв какъвто е и този на „танцьорите“, но благодарение на пълното им отдаване на великолепното преживяване и на момента, донесли им красота, наслада и единение със себе си, те запазват достойнството си и умеят да извлекат не само наслада, но да научат нещо от преживяното. Те не престават да бъдат себе си, дори когато правят нещо в разрез с обществените норми или стават обект на интриги и присмех.

Отговорът на Кундера за въздействието на нашата епоха, обладана от демона на скоростта, върху днешния човек е наистина впечатляващ. Накрая от живота не ни остава нищо, защото той е протекъл твърде бързо. Цялото ни минало минава през нас като кълбо от объркани събития, чиито черти не можем да различим. Трудно е да запомним нещо от него, затова не сме сигурни в нищо, дори в себе си. Защото сме изгубили връзката със себе си.  

Нашата епоха бърза, защото тя самата иска за бъде забравена, защото е отвратена и уморена от себе си. Защото действащите в нея персонажи не са себе си, те бързат да потънат във всеобщата амнезия, да забравят онова, което ги е наранило и унижило и да приемат, че то не съществува. Съвременната епоха е пълна с унизителни и пошли преживявания, които хората без нужда си причиняват един на друг. А фалшивите роли са спасението им, с което да измият унижението и срама. Затова днес няма какво да запазим за себе си, така, както рицарят от отминалите времена, преживял великолепна любовна нощ, иска да я съхрани непокътната в съзнанието си. Макар и той да се чувства унизен от внезапното разкритие, че не е избраник на сърцето на дамата, а е послужил като примамка за отвличане на вниманието на съпруга й от истинския любовник, той не желае отмъщение. За него е ценно преживяването и не би искал да го омърси с петната на издайничеството и предателството.

А днес животът тече различно, бързо и неотвратимо, без да ни позволи да усетим вкуса на времето. Хората са обладани от демона на пошлостта и безчестието и бързат да надянат маските, за да забравят всичко, включително и себе си. И ето финалното  послание на Кундера: способността да бъдем щастливи е способност да живеем без очаквания за бъдещето, без публика, с красотата и смисъла на настоящия момент.