Литературен Салон

ЦВЯТ ПРОДЪЛГОВАТ В МОРЕТО

Исабел Алиенде, Издателство „Колибри“ 2020 г.

След феноменалната творба на Цвайг и последните събития от войната в Украйна, оставам на емигрантска вълна с един от последните романи на латиноамериканската майсторка на словото Исабел Алиенде.

Малко писатели умеят да възпроизвеждат така живо и мащабно духа на големите социални събития, разтърсили света и променили стотици хиляди съдби. И Алиенде е несъмнено една от тях. Романът е забележителен с епичните платна на епохата след 30-те години на размирния 20-ти век, пресъздадени през погледа на едно испанско семейство с неговите изпитания, страдания и любови, каквито откриваме у такива велики майстори на перото като Лев Толстой. Тази мащабност на рисунъка и реалистичното отразяване на обществените събития и настроения в света от времето на Испанската революция до края на века са базирани върху достоверни исторически персонажи и факти благодарение на задълбочените проучвания на авторката в редица обществени и частни архиви. Съчетаването на живите и ярки образи на героите с историческата достоверност и вярно уловения пулс и енергия на събитията издига романа на едно по-високо ниво. Той е не само свидетелство за миналото на света, нито разказ за съдбата на едно семейство върху въведен от автора драматичен фон. Това е повествование от друг тип и при него на преден план се поставя умението за вплитане на документализма в художествената тъкан на романа така, че те да представляват едно неразривно цяло.

Темите, разгърнати в творбата на Алиенде можем да открием сред най-важните предизвикателства на днешния ден и да получим ценни уроци по пътя на себепознанието ни като индивиди и общество. Емигрантството като начин на живот е безспорно една от тях. Четейки романа, можем да сверим часовниците и да разберем накъде вървим. Дали у нас надделява хуманността към оцелелите като по чудо от една ужасна война, разпалена в името на високите идеали за братство и социална справедливост и завършила с крах? Или ще се предадем на войнстващата неприязън към търсещите убежище от смъртта и репресиите, които ги очакват. Животът в емиграция и онова, което човешката личност неизбежно губи от себе си, без да има право на друг избор, освен да се адаптира към предизвикателствата на съдбата, прави книгата изключително актуална към днешния ден.

След краха на Испанската революция нейните симпатизанти биват подложени на репресии и физическо унищожение от привържениците на Франко и са принудени да изоставят всичко и да напуснат страната си. Цели семейства с жените, децата и немощните старци, с болните и недъгавите потеглят по тежкия, пълен с неизвестност път на изгнанието, за да оцелеят. Съседните богати държави се страхуват да не би революционният пожар да пламне и в техния дом и бързат да ги отпратят колкото се може по-далеч. Благодарение на активната хуманна дейност на световно известния чилийски писател и поет Пабло Неруда, част от тях, сред които и главните герои на романа, се озовават в родината на поета Чили, наречена от него „Цвят продълговат в морето“.

Жестоки са изпитанията на емигрантския живот, през които преминават героите на Алиенде – престой в лагери и изолатори, където оживяват по чудо, живот в мизерия и съществуване на ръба на оцеляването, липсата на работа и потискаща носталгия по онова, с което са закърмени и израсли. Раздяла с приятелите и хората, които са обичали, дори с най-близките на сърцата им. Трудна адаптация към една чужда действителност, която в един момент трябва да започнат да чувстват като своя. Но никой от героите не оплаква съдбата си. Възкръснали от пепелта като птицата феникс, те настойчиво търсят своето място в новия живот. Непрестанно се учат и усъвършенстват, за да се впишат в новото  общество, всеки по своему, и да се превърнат в негови достойни членове.

Днес сме свидетели как емигрантската съдба става реалност за все повече и повече хора, които бягат от мизерията и глада, от куршумите и ужаса на войната. Въпреки изминалия почти един век нищо от онова, за което говори Исабел Алиенде не им е спестено. Вълните емигранти отново предизвикват противоречиво отношение, възкресяват вечния страх от „другия“, на когото не можеш да имаш доверие и който може да се възползва от твоето гостоприемство и милосърдие, за да те унищожи. Възкресяват страха от загубата на националната и религиозна идентичност, когато нуждаещият се от помощ стъпил веднъж на крака, показва и други свои лица, скрити от болезнената завеса на страданието. Емигрантите и днес не престават да бъдат заложници на политически планове, интриги и амбиции.

Друга тема на романа, която си струва да отбележим, е вечният порив и стремеж на човека към свобода, към едно по-добро и справедливо бъдеще. Въпреки всички изпитания и страдания, героите на Алиенде остават верни на този идеал независимо от обстоятелствата, при които са принудени да живеят. Те никога не се отказват от него и продължават своята „борба“ не с оръжие в ръка, а като дават най-доброто от себе си в работата и във всекидневието си. Помагат на изпадналите в беда без да пестят усилия, винаги се притичват на помощ, когато ситуацията го изисква. Във всичко влагат любов и вдъхновение, в това намират утеха и спасение, това е техният отговор на превратностите на съдбата. Противопоставят се на онова, с което не са съгласни, и го изстрадват дълбоко, но никога не се стремят да сринат и разрушат създаденото и полезното за обществото. След много преживелици, те постигат свободата вътре в себе си – най-ценното, за което един човек може да мечтае. Разбират, че обществената свобода, свободата от диктатори и корумпирани политици, не може да бъде постигната без вътрешната свобода, без осъзнаване и приемане на човешките ограничения и готовността да допринесат кой с каквото може за умножаване на общественото благо.

И разбира се, не е отмината и вечната тема за любовта, защото без нея нищо на този свят не е възможно. Суровият живот на героите ги лишава от страстната и възторжена любов, която всички днес търсят и се стремят да изживеят. В несретите и несигурността на своето трудно битие героите неусетно изграждат един към друг мостовете на взаимно уважение и обич, способни да издържат изпитанията времето. Обич, каквато малко хора познават. Много по-силна и пламенна от изменчивата безразсъдна тръпка на любовния порив, тя е способна да защити семейния кораб в бурните води на неспокойното емигрантско море. Героите постепенно осъзнават истинската стойност на любовта, на заедността, на способността да изграджат стабилни устои пред постоянно менящото се лице на живота. Заедно с вътрешната свобода, те постигат и любовта, в която егото отстъпва място на мисълта за другия, за детето, което е нашето утре, независимо дали ти си негов роден баща.

Щастливи ли са героите на Алиенде, прави ли са да жертват своите човешки любови в името на един общ и сигурен съзидателен живот, ще се запитаме след като затворим последната страница на романа. Всеки от нас може да даде различен отговор. Моят е, че  всъщност са получили безценен дар, един урок, доказващ, че любовта на всяка цена, без вътрешна свобода и мъдрост е само спирка по пътя на себепознанието.

Весела Василия

Един коментар

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.