Блог

Войната

22.02. 2022 г.

На 22-рата дата от календара на Русия й върви на войни. На 22.06.1941 г. бе нападната от Хитлер, а осемдесет години и осем месеца по-късно самата тя нападна Украина. Познавачите на сакралните значения на числата твърдят, че съвпаденията им никога не са случайни. През юни 1941 г. Русия се защитаваше от чужда агресия и днес твърди същото, като напада първа. Тогава Русия спечели войната, така ли ще бъде и сега?

 Вече повече от седмица се водят ожесточени боеве, руските войски настъпват към столицата Киев и в други големи украински градове.

Единствената тема в медиите е войната. Виждаме разрушени жилища и танкове по улиците, изплашени хора по пода на метрото или други, които тичат към бомбоубежищата. Окото на камерите прониква в домовете, където всичко е останало, както си е било, преди хората да ги напуснат. Остатъци от вечеря и разпилени училищни тетрадки, счупени прозорци и посипани по килимите стъкла, скъсани завеси, полюшвани от вятъра. Изпопадали картини от стените, покрито с прах и мазилка пиано. Такъв е бил мирният живот само до преди няколко часа – работа, училище, семейни вечери около масата. Някои са обичали изкуството, други спорта.

Виждаме огромните извити като змии опашки на бежанците. Светът се грижи за тях, осигурява им подслон, вода, храна и медицинска помощ на граничните пунктове. За сега те са само жени и деца, мъжете са останали да защитават Родината, заявяват те пред камерите.

Научаваме за усилията да се помогне на българските граждани в Украина да пристигнат у нас невредими.

Медиите показват схеми на военните действия, коментари на бивши и настоящи политици, журналисти, политолози, на общественици и граждани.

Министърът на отбраната губи поста си поради опит за омаловажаване сериозността на положението.

България и повечето източноевропейски държави затварят въздушното си пространство за Русия и тя отвръща със същото същото.

Преговорите за мир изглеждат далечна перспектива.

Обсъждат се санкции, които да поставят агресора на място, и чуваме ответни заплахи.

Какви са мненията и настроенията около мен?

Както винаги палитрата е широка – между крайните черни и бели снимки имаме пъстър конгломерат от багри. Да, защото… но все пак, и не категорично, обаче… Социалните мрежи са заляти от гневни послания в едната и другата посока. Групи, споделящи противоположни мнения, нажежават страстите до край. Забелязвам, че част от антиваксерите са снели оръжията от медицинската тема и уверено се разгръщат на геополитическия фронт. Има и такива, които ловко се възползват от нестабилните емоции на аудиторията, за да насъскват опонентите. Дуелите се развихрят, обвинения и обиди се сипят като градушка в различни посоки, в устата на масите световната политика от теория и наука се превръща в профанизирана практика.

Същинска корида. Винаги съм се чудила дали онези, които обичат подобно зрелище, мислят за живота на мъжа, изправил се срещу побеснелия бик. Готов е да умре, вдигат рамене, това е негов избор. Има нещо възхитително и вдигащо до небето адреналина, когато нечий живот виси на косъм. Дали това разпалва опиянението и насладата дотолкова, че хората забравят за ценността на човешкия живот, най-голямата измежду всички големи. Затова навсякъде по света убийството се наказва  най-тежко.

Руски интелектуалци, общественици и обикновени граждани излизат на протест против войната. Един коментатор съобщи, че при предишното нахлуване на Русия в Украина и завземането на Крим действията на правителството и президента са се ползвали с безусловна подкрепа от народа, докато в момента тя изглежда разколебана. Вземам повод от тези думи, защото според мен те съдържат един важен за нашето общество урок. Урокът за цената.

Никой не може да  сътвори добро, когато е платил за него с цената на човешкия живот и човешката свобода. Нищо, което започва с насилие, не завършва с добро, казват мъдреците. Заблуда е, че с насилие може да се постигне хармония и справедливост. Достатъчно е да погледнем в историята към Хитлер, Сталин, Наполеон и дори много по-назад. А когато обществото подкрепя агресора, смятайки каузата му за справедлива, сме изправени пред истински катаклизъм. С такава подкрепа са започнали двете европейски световни войни.

Това ни кара все по-настойчиво да търсим отговор на въпроса дали държавите, както и отделният човек трябва да задоволяват своите интереси с цената на отнети човешки животи. Човешкият живот е твърде скъпа цена, която никой индивид и никоя държава не може да плати.

Психолозите казват, че агресорите обичат да прехвърлят вината за насилието върху своите жертви и така ги държат в подчинение. Те с лекота печелят симпатиите на околните, като сами се изкарват жертви.

Обществените настроения са лакмуса на бъдещето. Време е да осъзнаем, че живот, основан на изконните човешки идеали за справедливост, свобода, творчество, сътрудничество и взаимопомощ, не може да се крепи на злоба, омраза, измама, разрушение, на желанието да градиш своето щастие върху чуждото нещастие. Такъв живот се гради от хора, готови да се трудят, съзиждат и развиват, вместо да обвиняват, отнемат и разрушават. От едни много по-развити и извисени личности, отколкото сме ние сега.

Чакаме Майстора на мирните пътища, които носят добро. Той е вътре в нас, Той е нашата Мъдрост, Разум и Любов. Да го повикаме на помощ!   

Един коментар

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.