Равносметка

Скъпи приятели,
Винаги е полезно да се обърнем назад, за да видим какво сме оставили зад гърба си. Защото с времето нещата се променят. То ни позволява да сменим ракурса и видим всичко в друга светлина, а и самите ние също се променяме. Равносметката за всяка изминала година помага да видим цялостната картина на живота, както и отделните събития, поставени в един общ контекст.
2021 ми донесе истинска палитра от емоции – от радост и вдъхновение до съмнения, притеснения и тъга. Всички те ми помогнаха да разбера, че човек се чувства наистина богат не когато са задоволени потребностите му, а когато е имал щастието да се смее до сълзи на разни дребни и изобщо не толкова смешни неща, да изоставя от време на време режима и часовника и да прави онова, което в момента му идва отвътре. Да се ядосва и да тропа с крак, когато несправедливостта на живота го жегне в сърцето и остави там неприятен белег, а после да преосмисли своето отношение към източника на този гняв. Да се съмнява, да размишлява, да рови и търси потвърждения и отрицания и така стъпка по стъпка да гради свое верую и свой собствен възглед за нещата и събитията. Да развие в себе си способността да забелязва и възприема новото, да променя и да надгражда.

През тази година много по-ясно и категорично осъзнах, че животът съвсем не се състои от необикновени, екстремни и гериоични преживявания, без които ежедневието ни се струва безсмислено и досадно. Разбрах, че животът е вдъхновение от неизбежните, малки, скучни и незабележими неща, които вършим, виждаме или срещаме всеки ден. Чрез тях можем да се заредим с не по-малко креативна и действена енергия, да се почувстваме живи и изпълнени с желание да преобърнем света. Поне веднъж в живота си сте изпитвали такъв вътрешен подем, нали? Такава е красотата на малките, банални и прозаични неща, а тя крие в себе си голяма сила и придава смисъл на живота. Да се свържеш с тази сила е истинско умение, което всеки от нас, стига да поиска, може да придобие.

Когато преживяваме красотата около нас, ние се удивляваме колко велико нещо е всемира, колко умни и извисени хора всеки ден оставят нещо след себе си и ни помагат да станем по-добри, все повече да се свързваме с истинската си природа и с останалите. Така учим егото си да разбира света и да живее в мир и съгласие с него, да осъзнава, че върхът на собствената му пирамида е само подножие на много други, още по-високи върхове в единната безгранична Вселена.
Придвижих се и една малка крачка напред в необятното пространство на човешките взаимоотношения. По-често от преди ми се случваше да виждам човека пред мен като на длан, да осъзнавам двигателите на емоциите и мотивите за постъпките му, именно защото малко повече се бях приближила до себе си. Развълнува ме и ме натъжи раздялата с много приятели и близки на сърцето ми хора с ясното съзнание, че животът може никога повече да не ни срещне. Но знаех, че краят винаги е ново начало, едно нещо се отстранява, за да даде път на друго. Може би затова в съзнанието ми внезапно избледняха всички предателства, лоши думи и дребни ежби, предизвикани през годините общ живот от войната на егото. Сякаш някаква мъгла се спусна отгоре им и от погледа ми изчезнаха капаните на подлостта, примките на лъжата и бодежите на сплетните. Но не потънаха в забрава, знаех, че ще останат някъде в мен, за да ми дават сигнал всеки път, когато трябва да ги разпозная.

Научих, че резките промени в живота могат да бъдат не само източник на дискомфорт, а и на голямо щастие. Трепетът от очакването на новото е велико чувство, нещо, което не се случва всеки ден. Да го пропуснеш, като затънеш в несигурност и съжаления за миналото е наистина жалко. Да, има страх от неизвестното, но той се стопява, когато осъзнаем, че промените никога не са случайни. Те идват да ни научат на нещо. Уроците на промените са ребус, предизвикателство, по-важно от парите, които сме спечелили и от успехите, които сме постигнали. Те заслужават цялото наше внимание и отдаване, защото отварят вратите към нови завоевания и успехи, към нов възглед за себе си и света.
Мисля, че ми предстои да осъзнавам все повече и повече неща, които изминалата 2021 година само затгатна. Чувствам, че краят на завесата е повдигнат и се радвам.