Блог

Изборите: Общество и себепознание

Всяко общество е обединено от ценности. Чрез тях то се идентифицира и се себепознава. Върви ли обществото ни по пътя на себепознанието и ако да, какво научи за себе си в тази ударна изборна година? За да отговорим на този въпрос, ще се опитаме да разберем в какви ценности вярва средностатистическият български избирател, чувствайки се част от нашето съвременно общество. Защото именно тяхното реализиране той изисква от управляващите и държавата.

И така, какво иска Негово Величество Избирателят?

Да има работа, но да тя не е твърде тежка, защото „няма файда да работиш за чорбаджията“.

Да има прилична заплата, но да не е обвързана с неговите умения и с високото качество на труда му.

Да има апартамент и вила на морето, но колко неприятно, че заемът пълни гушите на „тия кожодери банките“.

Да му е топло през зимата, но да плаща за това символични сметки.

Да има добро образование, но с малко учене да изкарва високи оценки.

Да има проспериращ бизнес, но да плаща на служителите си колкото е възможно по-малко.

Да има висока пенсия, но при минимални осигуровки, защото „не се знае дали ще доживее дотогава“.

Да има ред в държавата, но ако самият той наруши закона, да избегне наказанието по всякакъв начин.

Да живее в държава с  развита икономика и безплатно здравеопазване, но да не плаща данъци.

И още много желания с още много „но“…

Също така:

Безмилостно критикува, осъжда и линчува, защото другите само си „пълнят гушите“ и не са си свършили работата, но избягва да мисли какво той е свършил. 

Не цени постигнатото, защото според него „нищо не е постигнато“.

Не уважава онези, които допринасят за общото благо, защото самият той не е сигурен, че е допринесъл с нещо.

Надявам се, в хода на този изборен маратон Негово Величество Избирателят да осъзнае, че врагът се крие не във външните обстоятелства, а вътре в самия него. Защото този Избирател живее в парадокса да слага равенство между несъвместими неща, като ги съединява със съюза на отрицанието „но“. После прекарва дълги часове да критикува и заклеймява и да си блъска главата защо не излиза отговорът на неговото житейско уравнение. Разбира се, аз се отнасям с респект и съчувствие към този Избирател, защото Той сме всички ние, повлечени в жестокия водовъртеж на днешните модерни времена, когато ценностите започват с „искам“ „да имам“ и „да получавам“, а не с „да постигна“, „да изградя“ и „да помогна“. Време е Избирателят лично и решително да застане в началото на всяка страна от своето неразрешимо уравнение и да замени съюза на отрицанието със съюза на съзиданието. А такива съюзи в нашия език има много. Стига да ги потърси, лесно ще ги открие.

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.