Есента

Днес се замислих за есента, сезонът, чиято красота пленява очите и сърцата ни.  Играят багрите на огъня, пламтят оранжеви и жълти езици из листата, а мекото зелено постепенно им предава жизнените си сили, за ги влее в новия променен облик на Живота – обликът на Зрелостта. Даже от повяхващото кафяво, пръв знак и предвестник на идващата разруха, струи сила, онази Сила, която носят в себе си краят и началото по безкрайната спирала на Пътя.

Много мъдър сезон е есента. Настроенията и прозренията идват и си отиват по-дълбоки и по-осезаеми от всякога. Обречени сме да  ги забравяме, за да си ги спомним  в моменти, когато търсим подкрепа и утеха. 

Есента, като всеки друг сезон, също е сезон на творението. То носи в себе си опита и преживяното, търпението и смирението. Негови рожби са зрелите плодове на познанието, които чакат да ги откъснем и да ги съхраним в кошницата на нашия вътрешен свят. Да овършеем зърното на сътворението и да го отделим от плявата, да подготвим почвата за нова сеитба. Да протегнем ръка към узрелите гроздове на чувствата и да ги превърнем в омайно вино на радост, мир и благодат. Да не оставяме зрелия плод да изгние в утробата на Майката Земя, да го предпазим от стихиите, които рано или късно ще го разпилеят безследно по света. 

През есента, този сезон на листопада, ние прибавяме в себе си една капка повече радост, една искра повече вдъхновение, една страница повече мъдрост. Понякога можем да се изненадаме, че откриваме отлетелите на юг птици в сърцата си и усещаме по лицата си щастливите ласки на топлото море. Това е само за да знаем, че ще се върнем отново, там където сме били, рано или късно.

Есента, време за себепознание.