без категория

Воислав Войников рецензия от Благовеста Касабова

Чрез изпитания да откриеш себе си

Светът, който Весела Василия пресътворява в новия си роман „Възходи и падения на Воислав Войников“ отразява многоликия образ на живота, тъжната картина на отчуждението, сложността на взаимоотношенията между близки хора и невидимата драма в човешките души. Повествованието се развива интригуващо в няколко посоки и поставя във всяка една от тях общочовешки проблеми и въпроси. Художественото им покритие е съпоставимо с европейските постижения на модерната психологическа проза. В многопластовото сюжетно развитие авторката докосва минало и настояще историческо време, като на преден план са изведени усилията на действащите лица за душевно възмогване и нравствено оцеляване.

В структурата на сюжетното развитие личи оригиналния подход на авторката при изграждане на образите – всъщност те самите – петима на брой: Иви, Грета, Матю, Адел и най-малкия, но водещ действията, Войс изживяват детството си, понякога весело и щастливо, понякога трудно в „задушаващата им общност“. Лишени от майчинска обич, те живеят в дядовата си къща – тайнствено и магнетично привличаща.

Главният герой, около когото се разгръща повествованието, е надарено, но странно като мислене и поведение дете. Животът му, още с раждането се развива сложно, на приливи и отливи, чувството за вина (майка му умира при раждането му),  която децата около него му вменяват, макар и несъзнателно, се оказва съдбовно в по-нататъшния му живот. В душата му се настанява всепоглъщащо чувство за унижение и незачитане на дарбата му да свири и композира по неподражаем начин.

Една от водещите тематични линии в романа е посветена на средата, в която израстват бъдещите личности, възпитанието им, подлагането им на „терор“ от амбициозните им родители – в случая бащата на Войс, покъртителното страдание, което прекършва всякакви илюзии на малкия цигулар. Посвоему страдат и сестрата и братът на Войс.

Навлизайки все по-навътре в магнетичната като атмосфера дядова къща, авторката разкрива съдбата на едно разпадащо се семейство от малък провинциален български град. Едно от знаковите качества на прозата на Весела Василия е интригуващия сюжет, който излъчва своеобразната задушевна атмосфера на фамилния дом. Пестеливо, но емоционално въздействащо, се появяват картини и образи, събития и действия, извлечени от реалния живот. В случващото се през делниците – и празниците, няма нищо измислено или съчинено, съшито с бели конци. Всичко се случва най-вече в дълбините на душата на авторката, на мисълта ѝ и асоциациите ѝ.

Весела Василия е оригинална разказвачка, изказът ѝ е пастелно мек, на места лирично елегичен – примерно при усилията на бабата и дядото да крепят поддаващата основа на традиционните родови и фамилни отношения или трудно потисканата детска неприязън към таланта на малкия Войс, или озвучаването на детските лудории, игри и бели. Жива и богато образна е картината, която Весела Василия пресъздава с ярки детайли, с тъга, когато става дума за живота на двамата объркани братя-мъже и петте деца, приютили се зад стените на уютния дом и на един отиващ си свят, зареден със съдбовни последици за бъдещия живот на обитателите  на дома-крепост.

Анализът, който авторката прави, разгръщайки събитията белязали ежедневно възникващи проблеми и непредвидени обстоятелства, на начина на живот на малките, и на израсналите вече деца, на ранния възход на Войс и катастрофалното му падение, е ненатрапчив, умело е прикрит в подтекста. Разкрепостено разгърнатата фабула в две близки исторически времена, подсказва идейно-художествената позиция на писателката. Избегнато е  и отегчаващото понякога пространно описание на събития или действия на героите, които не допринасят нищо за обогатяване на същественото в разказа. Героите сами се „описват“ като живи, действащи или бездействащи, отговорни или безотговорни и пр. Приемат съдбата си – с усилия или без усилия, съдба в която се редуват възторг и падения, удовлетворение и покруса.

В определени моменти тонът на разказа звучи баладично, навява тъга, носталгия по топлината на топлината на магичната дядова къща, по загубените илюзии и примамващи очаквания. Една от целите, които Весела Василия си е поставила в този – психологически проницателен, роман е да покаже човешката способност да понася изпитания и болка, колкото и непоносими да изглеждат на пръв поглед. Успяла е да се вживее в необикновената участ на героите си, в духовното и мисловното им пространство, успяла е да ги сглоби в едно цяло весели и тъжни състояния, тъги и разтухи, както ги сглобява по неповторим начин самият живот. Също и да очертае релефно двойствеността на видимото битие и да внедри сложния житейски пъзел в съдбата на героите си.

В романа „Възходи и падения на Воислав Войников“ – както впрочем е и в класическата проза, конфликтите и драмите са предизвестени по сетивен път, подтекстово е определено и времето и мястото им в цялостното сюжетно развитие. А това дало възможност на авторката да потърси, и открие, причините за случващото се в епизодите с по-драматична натовареност и динамика на действието.

Притегателното въздействие на новия роман на Весела Василия идва и от релефното изображение на конкретната човешка съдба – на бащата-музикант, на Войс, Иви и Грета, на Господаря на къщата-убежище, и на останалите епизодично действащи лица.

Чрез „пътуванията“ в минало, настояще и бъдеще, авторката търси и намира първопричините за драматичната семейна сага, в която има видимо повече неволи, беди и тъга, отколкото радости, повече душевни преживявания невидими за другите. И една от тях е мисля – трудното преодоляване на миналото, то е закодирано в клетките на героите, а оттам и в житието и битието им.

Осезаемо интригуващият сюжет не е самоцел за Весела Василия, чрез интригата тя извежда на предно място пространна панорамна картина на времето, нравите, морала и традициите, които определят климата и характера му. От тази панорамна картина навява нова чувствителност, ново мисловно съдържание. Но колкото и нови елементи да е внесла в забележителния си роман „Възходи и падения на Воислав Войников“, тя оставя вярна на себе си, на творческата си кауза – да бъде човеколюбец и душеприказчик на ранимите, на обречените, на онези които чрез изпитанията откриват себе си.

Благовеста Касабова

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.