Основната тема в моите книги е себепознанието.

Героите им пътуват към себе си и се обръщат към Духа, за открият в сърцата си Божествената искра и да разберат кои са. Да осъзнаят своето призвание, уникалност и неповторимост. Шри Шри Рави Шанкар, един от днешните духовни учители на човечеството, казва, че връзката със себе си е част от нашето духовно развитие.

Кое е особеното в литературата на себепознанието?

Тя носи ценни духовни послания и ни помага да разгърнем скрития си потенциал, съкровището, заровено на дълбоко, а то може да бъде намерено и освободено само с помощта на Духа.
Тя използва широко символния език, който всъщност е езикът на духовното.

В нея образите на героите изразяват основни аспекти на личността – архетипни енергии, които съпътстват човека и се проявяват в даден момент от живота му по един или друг начин.
Тя кара читателя да съпреживява и да се почувства сам главен герой на живота си.

Това е литература, която променя човека.

Литературата на себепознанието има визионерски характер. Води ни към прозрения за самите нас, за живота и обществото въобще.

Духовните послания, които носи, са в съзвучие с главната задача на новото хилядолетие: да обединим духовното и материалното чрез „сваляне“ на духовното на земята.
Със средствата на художественото повествование този вид литература е способна да изцери човешките емоции, да ни помогне в справянето със стреса и недоволството от себе си, да вдъхне смисъл на живота.

Тя се превръща в един от основните двигатели за лечение на днешното болно и безпътно общество, чиито мечти, идеали и ценности се губят в шеметния калейдоскоп на времето.

Литературата на себепознанието е в основата на книготерапията, за която все по-често се говори напоследък. Тя е всъщност един от методите за лекуване на душата.